нива дремлива. Нар. пес., СбНУ XLIV, 405. Татаране ле, брайно ле! Боле си мене погуби, / не обирай ми среброто, / среброто и нанизното, / че е от село собирано! Нар. пес., СбБрМ, 139. Боле голем залък да лапнеш, а не голема дума да кажеш. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 53. Боле да си вретенар, а не майци тъпанар. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 53.
2. Повече, по-много. — Царице, младо Елено, / ти сичко че ми изкажеш! / А она си му говори: / — Люта си сабля извади, /реси ни глави отсечи, / боле ни дума не питай. Нар. пес., СбНУ XLIV, 439. Не мя е срам от сиромашията ми; по`-боле* бих ся срамувал от богатство, спечелено из безчестни пътища. Й. Груев, СП (превод), 279. А що беше Даника невеста, / наседала у честна трапеза / и навърна тая върла ракиа, / мезе дава това суо грозде, / манджи дига и по-боле тура. Нар. пес., СбНУ XLIII, 217. Кой ке ти носит, море, дългата пушка? / Де гиди болен Кара Мустафа! — / Нека я носит той айдут Велко, / защо йе боле юнак от мене. Нар. пес., СбБрМ, 331.
БОЛЕДУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Страдам от болест, болен съм. Той отслабна, залиня, боледуваше често. Й. Йовков, Ж, 85. От дребна шарка, заушка и редица други болести хората боледуваха масово. Ар. Одисеев, ТН, 77. Децата ни боледуват. Нямаме пари ни за доктор, ни за церове. Д. Димов,* Т, 216. Само за няколко дни тази набита, силна жена, която през целия си живот не бе боледувала дори от хрема, посърна, отпадна, сбърчи се. Г.* Караславов, ОХ IV, 307.
БОЛЕДУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от боледувам. Лицето му беше подпухнало, с нездрав пръстеноземен цвят, напръскано с по-дребни и по-едри черни петна, които му бяха останали след едно боледуване. Й. Йовков, ЧКГ, 65. Оздраве най-после клетото момиче след тригодишно лежане и боледуване. Т. Влайков, Съч. II, 234.
БОЛЕ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от болея. Ако нападът е бил много буен, яйцето погива. Но оцелее ли, идва едно сепване, след болеенето, и разраст на живота: почва буйно да се дели. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 84.
БОЛЕ`Ж м. Остар. Болка, болежка. Ненадейно аз почувствувах силен болеж в гърба. Ив. Вазов, Съч.* VII, 157-158. От тая болест [гърлоболът] болните изпървом усещат малко болеж в гърлото. Ив. Богоров, СЛ, 45. Те [отшелниците] се молеха с болеж на сърца за онези, които още тесни` суетата. Н. Райнов, ВДБ, 175. И ще бъдат на места гладове, морове и трусове. И всичко това ще бъде начало на болежи. КТЕМ, 502.* Само една млада, тиха Трепетлика, / тиха и свенлива винаги, се сепна, — / в мъката за рожба и тя — и притрепна, / че в майчина радост я болежи свиха, / младата неволка, винаги все тиха. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 241.
БОЛЕ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Остар. Прил. от болеж; болезнен. Някой път в устата започнуват да излазят малки прищчици .., отгоре за няколко часа заприличват на пъпчици, и през втория или третия ден са преобразяват на болежни рани. Ив. Богоров, СЛ, 43.
БОЛЕ`ЖКА ж. Разг. 1. Болест. То и на болежките имената измениха .. Можеш да си гебердясаш, без да знаеш какви ангели-бангели са те затътрили на оня свят… Ст. Чилингиров, ПЖ, 36. Щом излезеш горе на камъка .., ще захвърлиш оттам всичките си болежки и ще си здрав като камъка! Д. Рачев, СС, 270. Комай болестта ни не е за доктор… Имам един приятел у ваше село — каруцарин. Стойне се казва. Той ми рече, че Мира разбирала от тез болежки… В. Ченков, НД, 29.
2. Болка, страдание. Тоя път умората, тежестта на раниците, болежките на убитите в походите нозе, — всичко се забрави. Й. Йовков, Разк.* II, 137. Оказа се, че той беше останал цял-целеничък, само тялото го наболяваше тук-там, без да се разбира кое е от старите болежки в ставите, кое от натъртванията. А. Дончев, СВС, 703. Все една мъничка болежка ще изпита той от тия бодвания, одрасквания, ухапвания на злобата и ненавистта. Ив. Вазов, Съч. IX, 113.
БОЛЕ`ЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е присъщ на болен човек, който показва болестно състояние; нездрав. Въпреки болезнения „си вид, той беше жизнерадостен и весел. Й. Йовков, Ж, 88-89. Колкото и да се стараеше Борис да се усмихва мило и приятно, .., болезнената бледност на лицето му се налагаше над всичко. Ем. Станев, ИК I, 250. Лицето на Пандов сега беше придобило обикновения си бледожълтеникав, болезнен цвят. М. Марчевски, П, 229.
2. Който изразява физическа или душевна болка, страдание. Сабята се завъртя .., болезнени викове на ударени хора се раздадоха из нощта. Ив. Вазов, Съч. XIV, 109. Същият турчин дигна пушка и се прицели .. Разнесе се гръм, а след него болезнен вик. К. Петканов, СВ, 216. Тук-там горяха огньове и около тях се чуваха откъслечни разговори или продължителни, дълбоки и болезнени охкания. Елин Пелин, Съч. II, 39. По лицето му, изкривено от ярост, пробягна болезнена спазма, сякаш го бяха ударили с камшик. Д. Димов, Т, 474. Ръката му е зле разбита, лицето му е сгърчено в болезнена гримаса. Л. Стоянов, X, 27.
3. Който причинява или е съпроводен с физическа или душевна болка, страдание. Хубавата риза ту се отлепваше, ту се залепваше отново по потния гръб. Скоро Костаки
