2. Остар. Ваксина. Иглицата, която е начинена за болясвание, топне ся, та ся намокри у бола (вацина), па ся забоде Под кожата обикновено на мишницата. Й. Груев, КН 7 (превод), 109. Волът, както е вече доказано, може да запази чловека от сипаница само няколко години. Лет., 1874, 85.
— От гр. μπόλι ’присадка, ваксина, инжекция’.
БОЛ нареч. Простонар. Много, в изобилие. В къщи гледал сичко да е бол, сичко сам натъкмявал, сичко сам купувал. Т. Влайков, Съч. II, 220. Не им зная реда на тия американци, ядене бол, бадева, па ядох, ядох, щях да се пукна от ядене. Ал. Константинов, БГ, 22. — И аз като намерих бол вино, та хванах да пробирам. Ил. Блъсков, ДБ, 34. • Удвоено бол-бол. За усилване. — Не се коси, мари Миновице, ти ще видиш, че при нас не е толкоз лошо. И жито ще си имате бол-бол, и мисирец ще ви се намира. Ст. Марков, ДБ, 387. — Ти да мълчиш, че в твоя дом бол-бол се внася! — изшъткаха й жените. Б. Обретенов, С, 199.
— Тур. bol.
БОЛАДИ`САМ. Вж. боладисвам.
БОЛАДИ`СВАМ, -аш, несв.; болади`сам, -аш, св., непрех. Диал. Ставам много, в изобилие. — Пък момите, подзе някой от ергенете, защото са толкова скъпи, та са боладисале като гъби след дъжд; прескокни плет, прегази пет. Т. Влайков, Съч. I, 16. Театралните представления по нас боладисаха повече от гъби подир дъжд. Ч, 1875, кн. 12, 574.
— Друга форма: болди`свам.
БОЛАДИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от боладисвам.
БОЛАКИ` и (разш.) болаки`м частица. Диал. Дано; белки, белким. Се зачудие кутри селяни, / от що ми чинит големи зулум, / му донесое згодна вечера, / болаки лудо да ми вечерат, / да ми вечерат, да ми заспиет. Нар. пес., СбБрМ, 406. — Очукаха ръжта и ченицата, чекат, мелят и ядат, дано ги червеи смелят болаким! — допълни майката. Г. Караславов, Избр. съч. X, 11.
— Тур. bolaki, bolayki.
БО`ЛВА МЕ, мин. св. болва ме, несв.; бо`лне ме, мин. св. бо`лна ме, св., непрех. Диал. Усещам внезапно, за кратко време болка. Болна мя глава. Н. Геров, РБЯ I, 62.
БО`ЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от болва ме.
БОЛГА`Р, мн. няма, м. Сорт едро десертно грозде със златистожълт цвят и приятен вкус; афузали. Памида те изтърсваха небрежно в каци и кошове, а кехлибареножълтия болгар и мискета, покрит със синкав прах, нареждаха глижливо в плитки сандъчета. Д. Димов, Т,* 3. По асмите резекията почерня, а болгарът се избистри като кехлибар. Н. Каралиева, Н, 136.
БО`ЛГАРИН, мн. бо`лгари, м. Остар. Книж. Българин. Едни се наричали бугари, други — болгари, трети — блъгари, па имало и… българи. Хр. Бръзицов, НЦ, 24. Священикът на тая церква е негово преподобие архимандрит Филарет, болгарин, ученик на Халкийдското богословско училище. ЦВ, 1861, бр. 17, 4. И разумяхме доброто на учението, от което салт нашите болгаре са останали назад. П. Р. Славейков, ГУ, 16-17.
БО`ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Български. Мои наследници сте вие всички, младенците болгарски. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 59. А болгарската граматика е полезна в това время само на ония, които ищат да превождат или да списуват. Р. Попович, X, 68. — Чувате ли как и Джинот заявява, че е българин и с болгарска е свест. В. Марковски, ПЗ, 314.
БО`ЛГАРСКИ нареч. Остар. Книж. Обикн. с предл. по. Български.
БО`ЛГРАДСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Болград (град в Бесарабия, област в Украйна, голяма част от населението на която са българи, заселени в края на XVIII и началото на XIX в.). Байо Петар никога не би са съгласил да остави Казанлък и неговата гюловица, ако ние да би му предложиле даже и болградско примарство. Л. Каравелов, Съч. VIII, 47. Г-н д-р Д. Начев из Болград е издал на български език своите лекции из хигиената, които той е чел на учениците в болградското централно училище. Хр. Ботев, Съч. 1929, 365.
БО`ЛГРАДЧАНИН, мн. бо`лградчани, м. Лице, което е родено или живее в Болград. Директор на гимназията беше болградчанинът А. Кулев, възпитаник на Одеския университет. Д. Казасов, ВП, 61.
БО`ЛГРАДЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Болград.
БОЛД, мн. няма, м. Печат. Получер шрифт.
— Англ. bold.
БОЛЕ`, мн. -та, ср. 1. Само ед. Питие, което се приготвя от подсладено бяло вино или шампанско с нарязани в него парченца плодове, най-често ябълки и портокали. Асен се доближи до бюфета и си поръча боле. Д. Кисьов, Щ, 55. В напълнените вази от кристал — / боле и сидър сок от портокал, / и там лъжица сребърна лъщи — / наливай жадно в чашата си ти! Ем. Попдимитров, СР, 55.
2. Ед. и мн. Разг. Количество от това питие, което се вмества в една чаша. Изпих две болета.
— Фр. bolée.
БО`ЛЕ нареч. Диал. 1. По-добре. Ти си длъжен да останеш боле неженен, нежели да дадеш клятва в любов, която нямаш на сърцето си. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 75. Една сестра имам, / боле да я немам — /на
