на водите, / на билките на сока чудесата / открили: и болезните бегали / уплашени. Ив. Вазов, ИГП (превод), 75.
2. Физическа или душевна болка, страдание; болезнина. Майка ми търтила да бяга и едвам се привлякла до дома .. Но щом си влязла у дома, усетила безвременни болезни на раждане. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 25. Хъшовете не снемаха погледи от неговите посивели, хлътнали страни, .., от като че ли пресиленото изражение, което не можеше да скрие оная вътрешна болезън, дошла едновременно от физическото страдание и от опасението, че силите не ще достигнат за извеждането делото до желания край. Ст. Дичев, ЗС I, 447.
— Друга (диал.) форма: боле`зен.
БО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който боледува, който страда от някаква болест. Противоп. здрав. — Знаеш ли що е бяла лястовичка? Тя .. на сто години я се появи веднъж, я не, ама който я види, от каквато и болест да е болен, оздравява! Й. Йовков, ВАХ, 114. — На обед ще ме хване треската — рече тя. — О, значи, ти си болна от треска!… Лекарства вземаш ли? Д. Димов, Т, 485. Всеки знае приказката за оня болен цар, комуто един мъдрец .. казал, че ще оздравее, ако облече ризата на някой щастлив човек. К. Величков, СПСъч. I, 152. Душевно болен. Тежко болен. Болен на легло. Болен от грип. Болен от рак. //За отделен орган или част от тялото — който е засегнат от болест или е наранен. — Наистина, .. мъчно е и за мене със старите кокали и с болните гърди да шътам и да върша тия работи. Ив. Вазов, Съч. VI, 16. Какво поле, каква трева! Стар беше Дочкин, но сърцето му затупа, и болните му крака забравиха умората. Й. Йовков, ВАХ, 192. Обезпокоен застана над главата на Рашко и пипна болната му ръка, за да види дали не е счупена. К. Петканов, ЗлЗ, 233-234.
2. Който е присъщ на болен човек или който изразява болестно състояние; болезнен. Той има болен вид. △ Болен цвят на лицето.
3. Прен. Който изпитва душевно страдание, мъка; изстрадал, измъчен. Сълзи бликнаха от очите на Елка. Тая родна сърдечна милувка досегна с топло участие нейната страдна, болна душа, и сладкото усещане, че не е самичка, я трогна. Елин Пелин, Съч. III, 81. И няма нас дух непризван / от светлия миг да лиши: / в смеха на празнуващ стакан / ще слеем две болни души. Хр. Смирненски, Съч. I, 14. Да, често търсим ний самозабрава / .. за болното сърце / в трудът! К. Христов, Т, 65.
4. Прен. Който е извън границите на нормалното, естественото; ненормален. Аз ще успея само да раздразня болното му авторско самолюбие и да хвърля в душата му отровата на съмнението… Ив. Вазов, Съч. IX, 67. — Никакви тайни нямам. Те съществуват в болното ти въображение. Г. Стаматов, Разк. II, 189-190. Те [дворците] са фокус на несметния разкош и безвкусицата, на болната фантазия на кралете и кралиците. С. Северняк, ОНК, 240. Без да гледаме, че това любопитство .. се дължи на болното честолюбие на хората около „Мир“, от великодушие ний ще ги удовлетворим. Бълг., 1902, бр. 448, 3. — Болни разсъждения на загубил вярата в себе си интелигент — презрително процеди Валентин Чардаклиев. Д. Кисьов, Щ, 19. Да, някои ще бъдат недоволни — / познавам им амбициите болни! Ем. Попдимитров, СР, 50.
5. Като същ. болен (болният, -я) м., болна<та> ж., болно<то> ср., болни<те> мн. Човек, който страда от някаква болест. Всичките се втурнаха към болната в другата стая. Й. Йовков, ВАХ, 186. Лекарят прегледа болния внимателно: както му е реда, чука му на гърдите. Т. Влайков, Съч. II, 55. Той пръв излезе, а след него един по един излязоха и останалите болни. Л. Стоянов, X, 69. Във всяко едно болнично заведение има т. нар. „стари клиенти“. това прозвище е добронамерено, съчувствието към хронично болните. М. Радев, СР, 64. Тя реши всичко да обади на игумена .., да вземе хляб и селски дрехи и щом чете на болното, веднага да тръгне насам. Ив. Вазов, Съч. XI, 8. Болен здрав носи. Погов. // Разг. болно, само нечленувано, ср. Болен човек. — Че какво знаеш ти? Жена и деца гледал ли си, стоял ли си над болно по цели нощи? Ст. Чилингиров, ХНН, 47. Когато започна да отковава третия сандък, селяните се умълчаха като при болно. Н. Каралиева, Н, 109. Те [кокошките] бяха малко и малко снасяха. През лятото в къщи се намираше яйце само за болно. И. Петров, ЛСГ, 9.
◇ Болен въпрос. Деликатна и трудна за разрешаване проблема. Правописането е един болен въпрос: през цели десетилетия той е извиквал прения, полемики. Ив. Вазов, БП, 29.
Болен съм на тема със следв. същ.; болен съм на някаква тема. Разг. Проявявам прекалено силна страст, слабост към нещо (изразено със следващото съществително или с прилагателното след глагола ). Тя е болна на тема опера. △ Той е болен на същата тема.
Болно време. Разг. 1. Лошо, нездравословно време. 2. Време, епоха на смутове. — Папа, кой не би сгрешил на нашите години, кой не би се поддал на известни увлечения в тия болни времена? В. Нешков, П, 52.
Болно място. 1. На някого. Най-чувствителната, най-уязвимата страна на някого. — Твоите другари отдавна вече са полковници, а и генерали! Настъпила го беше на най-болното място. Как да не избухне! М. Грубешлиева,* ПП, 23. 2. На нещо. Най-уязвимата, лошата страна на нещо, слабост в нещо. Болното място на градската
