БОГОБО`РНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Богоборец.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОБО`РНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до богоборник; богоборски, богоборен.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОБО`РНИЧЕСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. богоборнически; богоборски, богоборен.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОБО`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Богоборен; богоборнически. Измамиха го да сразят неговия земен богоборски разум, да го смирят и повалят в нозете Христови. Ем. Станев, А, 91.
БОГОБО`РСКИ. Книж. Нареч. от прил. богоборски.
БОГОБО`РСТВАМ и БОГОБО`РСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Въставам и водя борба срещу боговете, Бога и неговите повели.
БОГОБО`РСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от богоборствам; богоборствуване.
БОГОБО`РСТВО, мн. няма, ср. Книж. Водене на борба срещу боговете, Бога и неговите повели. Страхът преминава в дързост и богоборство, в бунт и предизвикателство към богове, светци, царе и властници, към живот и смърт. Ем. Станев, А, 32.
БОГОБО`РСТВУВАМ. Вж. богоборствам.
БОГОБО`РСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от богоборствувам; богоборстване.
БОГОБО`РЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Богоборство. Ботев събра и изрази в поезията си най-ярките качества на нашия народ — смелостта и твърдостта на характера му, свободолюбието и богоборчеството на душата му. Г. Джагаров, ЛФ, 1956, бр. 1, 1.
БОГОБОЯЗЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който се бои, има страх от Бога и постъпва съгласно църковните предписания и християнския морал; богобоязнен, благочестив. На другият ден, св. Неделя, когато богобоязливите християни от Дермендере пречеха по улиците да отиват на черкова, ние влезахме с верният си Григора в селото из марковският път. З. Стоянов, ЗБВ I, 323. Избягали бяха и гробарите градски и само сестрите монахини от метоха спохождаха къщите и някои други богобоязливи и милосърдни стари самоковци. П. Спасов, ГЛЗЗ, 61. Аз зная майка богобоязлива, / света жена, огряна с вяра жива. Ив. Вазов, Съч. III, 175.
2. Смирен, простодушен. Във велика съблазън е паднал цар Йоан Александър, Костадине, — продума Теодосий след малко — ала нямаше ли богобоязливи мъже да го спрат, да го вразумят? Ст. Загорчинов, ДП, 248. Вие в това също време сте им дале право да престъпват семейните прагове на простите и богобоязливите селяне. X. Ботев, Знан. I, 6.
БОГОБОЯЗЛИ`ВО нареч. Остар. Книж. 1. С набожност, набожно, благочестиво. — Какво… какво се е случило? — питаха едни отдалече из мрачината. — Уби ли го? — Господи… Господи, в утробата! — тежко се понесе из навалицата. Една жена богобоязливо се прекръсти, по нея всички. П. Михайлов, ПЗ, 184.
2. Смирено. Той гледаше богобоязливо и благочинно на публиката. Ив. Вазов, Съч. VII, 103.
БОГОБОЯЗЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество на богобоязлив човек — боязън, страх от Бога; богобоязън, благочестивост. Като живях няколко време в манастиря, у мене се възбуди пак желанието, което еще от малък имах, да стана калугер, .. Първий път у мене беше се проевило това желание от голяма богобоязливост, внушена в душата ми от постоянното четене изключително почти на черковни книги и житиета на светци. П. Р. Славейков, БП I, XXII.
БОГОБОЯ`ЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Богобоязлив. Страшни човече, махни се от мене!… Не си ли ти, дето се вмъкна в светилището господне и с твоите хайдушки ръце открадна свещените сосуди от причастието? Как? Не си ли ти, дето хвърли запалени главни в нашият богобоязнен град? Н. Бончев, Р (превод), 58.
БОГОБО`ЯЗЪН, -та`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Боязън, страх от Бога; богобоязливост. Чудно ми е, как чувството на бобобоязън,…, не ги е спряло да присъствуват тук. Елин Пелин, Съч. IV, 16-17.
БО`ГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на Бог; Божи. И странен е тоз рой от сенки недвижни / помежду колоните мраморни сбрани, / чеда на епоха далечни и ближни, / от волята Богова тука призвани, / на утрешний храмови празник по-рано / светата му служба да чуят. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 103. Богова майкя го чула, / па дала вири ветрове / и тиа буйни дъждове, / .. / Та никна трева зелена: / сурии се напасоа. Нар. пес., СбНУ XLIV, 163. Стоян на Ганка думаше: / .. да дойдеш, Гане, да видиш, / колко е, Гане, хубаво, / детенце мъничко да умре, / то на Бога в рая стоеше, / Богови цветя береше. Нар. пес., СбВСт, 46.
◇ Богова брада. Диал. 1. Малко неожънато място в нива с най-добрите класове, които се оставят да бъдат изядени от добитъка, или завързан с червен конец сноп от такива класове, който се оставя пред иконата за
