5. Прен. Съвкупност от духовни ценности с голямо, обикн. обществено значение. В българската народна музика се срещат много песни и в други неравноделни тактове. Те са наше голямо музикално богатство. Пеене, V кл. 64. В това богатство и разнообразие на манастирските библиотеки един по-буден монах е можел да намери широк простор за книжовна дейност. Б. Пенев, НБВ, 43. В прекрасния музей на Шевченко например човек трябва да ходи дни, за да вникне по-дълбоко в неговото богатство. Н. Фурнаджиев, МП, 51. От ден на ден повече и повече се разкриват за нас богатствата на человеческите познания. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 45. Народните песни и умотворения са голямо богатство за всеки народ. △ Литературата и изкуството са богатство за всички хора.
6. Прен. Обикн. с предл. на и следв. същ. Широта, всестранност, многообразие на нещо, изразено от съществителното. Той знаеше по опит, че тия новини бяха едно благородно състезание между редактори за доказване богатството на фантазия и изобретателност. Ив. Вазов, Съч. X, 14. За процеса на неговото творчество, .., за богатството на речника му и за изобилието на рими е характерен случаят с написването на стихотворението „Лорелай“. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 98. Мозайката е многобагрена. Богатството на нейната палитра обхваща пет цвята: бял и син мрамор наред с червени, жълти и тъмнокафяви керамични късчета. ВН, 1960, бр. 2707, 4. И нежната еротика, и много от хероичния епос на народните песни от това именно овчарство са взели разнообразието на мотивите си, богатството и красотата на образите си. Й. Йовков, Разк. III, 184. Събрани и изследовани както тряба, те [народните песни] ни запознават с вътрешният живот на народът в неговото минало — настояще, .. и в същото време ни представляват живата народна реч в сичкото й богатство и разнообразие. У, 1871, кн. 20, 315. Богатство на въображението. Богатство на чувствата. Богатство на багри. Богатство на тонове. Богатство на гласа.
БОГАТУ`Р м. Истор. 1. Титла, давана на прабългарски войни за проявена храброст.
2. Воин с такава титла. В предутринната здрачевина Аспарух позна верния си телохранител богатур Вагран. Д. Динков, ЗБ, 7.
— От тюрк. baghadur ’храбър воин’. — Друга форма: багату`р.
БОГА`ТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Диал. Умал. от богат; богатичък.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОГАТЯ`, -и`ш, мин. се. -и`х, несв., прех. Диал. Правя някого богат; обогатявам, богатя се страд.
БОГАТЯ` СЕ несв., непрех. Диал. Ставам богат; забогатявам, обогатявам се, богатясвам. Майка се сиромаши, дете се богати. Гатанка (Хурка и вретено). Ст. Младенов, БТР I, 176.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОГАТЯ`САМ. Вж. богатясвам.
БОГАТЯ`СВАМ, -аш, несв.; богатя`сам, -аш, св., непрех. Диал. Ставам богат; забогатявам, обогатявам се, богатя се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БОГАТЯ`СВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от богатясвам; забогатяване, обогатяване.
БОГИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до богиня или е характерен за богиня. Тя блестеше с богинска хубост в разкошното си облекло. Ив. Вазов, Съч. XIII, 186.
БОГИ`НЯ, зват. боги`ньо, ж. В древните митологии и в някои източни религии — божество с образ на жена. Не зная дали има удоволствие по-голямо от това да поживееш мислено няколко време всред хубавите вярвания на стария свят .. Пространството се населява със засмени богини, с луди амури, които го кръстосват във всички направления, които ти се усмихват. К. Величков, ПССъч. III, 46. Подир тоя празник, .., по няколко души пътуват за Итака — да възложат венци в храма на богиня Атина, закрилница на техните предци. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (2), 150. Пей за гнева на Ахила, сина Пелеев, богиньо. Ас. Разцветников, (превод), Избр. пр. III, 9. Прен. За много красива жена; красавица. — Па гледам го Мичето ваше станало една такава богиня. Израснала, оформила се, стъпя като царица. Не мога да й се нарадвам. Елин Пелин, Съч. IV, 213.
БОГО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася или е характерен за бог, божество, напр.: боголюбив, богоизбран и под.
БОГОБО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който се отнася до богоборец; богоборски, богоборнически.
БОГОБО`РЕЦ, мн. -рци, м. Книж. Човек, който въстава и води борба срещу боговете, Бога и неговите повели. Нашият патриот и апостол на свободата [Левски] се изравнява с античния богоборец Прометей, дал огъня на човечеството. Лит. X кл. 199. Вълнуващите легенди за богоборци, които от любов към човека открадват огън от боговете и му го дават или го учат как да го добива и с това се обричат на жестоки страдания, намират отражение в поезията на Гьоте, Байрон, Шели, Ломоносов, Огарьов и др. В. Цокова, ОПВ, 8.
