плодородие на следващата година. И като дожънват ниви, оставят по няколко от най-добри класове .. Това наричат тоже богова брада. Г. С. Раковски, П I, 76.
2. Най-добрата, най-плодородната лоза в лозе, която се оставя необрана за плодородие на следващата година. Селци, кога доберат гроздие, оставят на край лозия една най-добра и плодоувенчана лоза необрана, коя наричат богова брада. Г. С. Раковски, П I, 76. Богов хляб. Диал. Обреден хляб за големи празници или за помен.
БОГОВДЪХНОВЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Вдъхновен от Бога, от силно религиозно чувство. Не е суетна нашата вяра, защото е права вяра; основата й създадоха апостолите; а достроиха я премъдри и боговдъхновени мъже. Н. Бончев, Съч. 57. И го нарича [евангелието] славното благовестие на блаженаго Бога. Тези думи са много силни, но ний можем да ги приемем с съвършена повереност, защото те са ся изрекли от един боговдъхновен апостол. ИЗ 1877, 1881, 335. Нейните автори [на Библията] са писали по вдъхновение свише, затова религиозното съзнание я възприема като боговдъхновена и се отнася към нея с пълно доверие. О, 1991, бр. 2, 3.
2. Който има необикновени дарования или е изпълнен с голямо вдъхновение. На прага на тая епоха, най-великия представител на която е Раковски, стоят ликовете на Паисия, тоя боговдъхновен калугер, който пръв хвърли в България слово пламенно за нов живот .., и на неговия ученик и последовател Софрония. К. Величков, ПССъч. VIII, 15. Тия училища принесли голяма полза: в тях ся образовали боговдъхновени песнопойци пророци. ВИ, 11-12. // Който има необикновено силно въздействие, който вдъхновява. Огнянов пръв път изпитваше обаянието на боговдъхновените думи, с което старецът озаряваше своите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 164.
БОГОВДЪХНОВЕ`НИЕ ср. Книж. Вдъхновение от Бога, от силно религиозно чувство.
БОГОВДЪХНОВЕ`НО. Книж. Нареч. от боговдъхновен.
БОГОВДЪХНОВЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на боговдъхновен. Споменатите тук три момента дават пълно основание на християните, възприемайки боговдъхновеността на Библията, да пристъпват към нея с благоговение и любов. О, 1991, бр. 2, 4.
БОГОВЕНЧА`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За цар, император или висш духовник — който се смята, че е увенчан, удостоен от Бога с корона. — Йоан Александър во Христа бога благоверен цар и самодържец на вси българи и гърци дарува светлите боляри и воеводи Павлина, Светослава, .., Йоана и Тихота с пронии в Пловдивската хора` и с всичко, що припада към тия пронии, .., за да се слави и поменува щедрата десница на превисокия наш цар богоизбрания боговенчан Йоан Александър. Ст. Загорчинов, ДП, 380.* — Тоя град не е мой и не мога да решавам съдбата му ни аз, ни който и да е от управниците и началниците му. Тоя град е на боговенчания ромейски господар и е част от империята. Д. Талев, СП, 207.
2. За монах, монахиня — който се е обрекъл, посветил на Бога. Каза, че идва от Ресенишкия метох на св. Вар вар а Струмещица, .., и му носи благословение и здраве от боговенчаната сестра Ксения, именувана прежде Иулита. П. Константинов, ПИГ, 40.
БОГО`ВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Многоочаквано дете, за което се смята, че се е родило по волята на Бога. „Нани ми, нани, сине боговец!“ Н. Геров, РБЯ I, 53.
БОГОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Който има образ на бог, на божество; богообразен. И му [на Ахилес] отвърна тогава Приам, боговидния старец: / „Ти не кани ме на стола, Зевсови сине, додето / Хектор лежи непогребан в сенника ти.“ Ас. Разцветников, (превод), Избр.* пр III, 68.
БОГОВИДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Виждане на Бога.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОВИ`ДЕЦ, мн. -дци, м. Остар. Книж. Който е виждал или има способност да вижда Бога. И една вечер на самия цар каза Бенеамин: — Не ти се пада, брате мой, ни отшелник да станеш, ни — боговидец. Н. Райнов, КЦ, 21.
БОГОВИ`ДСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Способност да се види, да се познае Бога. Всеки отшелник става мъдър цар; ала чут ли е — цар да издържи в пустинята? Та кога е смогвал цар да стигне боговидство? Н. Райнов, КЦ, 21.
БОГОВИ`ЦА ж. Диал. Обреден хляб или кравай, който се меси за религиозни празници, като Коледа, Великден, Връбница, Задушница и др. Ден преди Коледа прасето се заколваше. Вечерта на трапезата: богови`ца, варено жито, сушени сливи, орехи. Р, 1927, бр. 237, 1. Елате на Връбница. Тука ще разчупим боговицата. Хайде вървете със здраве! И дядо Харитон ги благослови. А. Каралийчев, ПГ, 18. Месят и пита от най-чистое брашно, коя назовават боговица .., т. е. пита принос Богу. Г. С. Раковски, БС I, 28. Па вси селяне, и старо и младо, излизаха с брговиците си край село на оброчището. Й. Груев, КН, 1873, кн. 4, 62. За гробът ми, стара майко, / недей пита накъде й / .. / Недей меси „боговица“ / за моето „Прощене“. П. Р. Славейков, Лет., 1875, 157.
◇ Чакай кога ще дойде задушница да ядеш боговица. Диал. Казва се на някой, който иска да яде или получи нещо хубаво.
