на сцената. Тя се проявява като буйна и ревнива испанка — танцува с разни блестящи кавалери. П. Незнакомов, МА, 81.
4. Прен. Който е свързан с голяма сполука, който е изпълнен с благополучие; бляскав. — Брат ти е намерил най-после разковничето на успеха. От стажант става направо помощник на главния експерт. Но това значи блестяща кариера и за тебе. Д. Димов, Т, 79. Правят смели опити и въвеждат нови начини за ломене на канарите. Тези нови начини дават блестящи резултати и учудват всички. Г. Караславов, ПМ, 21. Най-първо ще бъде потребно да подновят предишния си промишлен, търговски, .. и книжовен напредък, .. и тогаз по същия този път умно да вървят към блестяща бъдъщност. Г. Бенев, БК (превод), 86. Блестящ успех. Блестяща победа.
5. Прен. Който стои над обикновеното равнище и силно изпъква с положителните си качества, способности, достойнства; бляскав, забележителен, изключителен. Въпреки блестящите си ораторски дарби — а може би и тъкмо поради тях — кариерата му западаше бързо. Д. Димов, ОД, 121. За нея [Искра Панова] се носеха легенди, че е блестяща по всички предмети, всезнайница. Едно пъргаво, крехко момиче с очила. Бл. Димитрова, ОтО, 21. Концертът в B-moll от Чайковски дава възможност на солиста да покаже не само блестящата си техника, но на първо място артистичната си дарба. Изк., 1950, кн. 2, 147. Съществуват множество доказателства, че Симеон са е учил и возпитвал в Цареград при византийският двор и че е получил блестящо по тогавашните времена образование. СбС, 161. Блестящ оратор. Блестящ пианист. Блестящ ум. Блестящ отговор.
БЛЕСТЯ`ЩО нареч. 1. Със силен блясък, лъскавина или яркост. Той седна пред писмената си маса, помириса преснооткъснатия трендафил, натопен в блестящо излъскана гилза от французка граната, хвърли бегъл поглед към натрупаните отпреде му книжа и протегна ръка към мастилницата. Св. Минков, Избр. пр, 24. От дълго време аз ви забавлявам / с героя наш почтен, а все забравям / да ви покажа неговий портрет: / над среден ръст, неглупаво лице, / коси блестящо черни — на поет! Ем. Попдимитров, СР, 11. Един облак се образуваше ( .. ) ..; на места той беше блестящо бял, другаде пепеляв и напъстрен от цвета на пръстта и пепелта, които беше издигнал. Й. Йовков, З, бр. 5473, XIX.
2. С великолепие, с разкош; богато, великолепно, разкошно, бляскаво. В залата имаше блестящо облечени жени. △ Блестящо украсени витрини.
3. Прен. С голям успех; много добре, отлично, бляскаво. Маневрата се изпълни блестящо: подир парада българските офицери и войниците заобиколиха княза, .. с песни и с викове „Ура!“. С. Радев, ССБ I, 400-401. Завърши университета блестящо. △ Изпълни арията блестящо. △ Отговори на въпросите блестящо.
БЛЕФАРИ`Т м. Мед. Възпаление на края на клепачите.
— От гр. βλέφαρον ’клепач, ресница’.
БЛЕХ1, бле`хът, бле`ха, мн. бле`хове, след числ. бле`ха, м. 1. Желязна гривна, която се слага на дървената ос на кола, за да я предпазва от изтриване при търкане с главината; блях.
2. Метална плочка, тока на колан в униформа на военен; блях.
— Нем. Blech ’метален лист, ламарина, метална плочка’.
БЛЕХ2 неизм. Само в съчет.: Не зная ни блех. Диал. Нищо не мога, нищо не разбирам.
— От гр. βλεχω̄μαι ’блея’.
БЛЕ`ЩЕНЕ ср. Отгл. същ. от блещя и от блещя се.
БЛЕЩУ`КАВ, -a, -о, мн. -и, прил. Диал. Който блещука, който свети със слаба, трептяща светлина.
БЛЕЩУ`КАМ, -аш, несв. 1. Блестя слабо с неравномерна, трептяща светлина. Нови любопитни съседи увеличаваха навалицата, из която блещукаха две-три фенерчета. Ив. Вазов, Съч. XXII, 137. Божура мина покрай гробищата и между гробовете, по които блещукаха свещи, видя Ганаила. Й. Йовков, СЛ, 74. Късно през нощта .. Петър .. се загледа към градинката над лозницата, където блещукаха светулки. А. Каралийчев, НЗ, 81. Оченцата й бяха черни, живи и весели, блещукаха като светулки. Т. Влайков, БСК I, 511. Било вече тъмна вечер, по небето тук-там блещукале звездици, когато башибозуците турили крак в селото. З. Стоянов, ЗБВ III, 337. • Обр. Не вярвате / ни в дявола, / ни в бога. / В очите ви [на шопите] блещука хитринка. Г. Струмски, РД, 11.
2. Прен. За мисъл, надежда, копнеж и под. — проявявам се с неголяма сила, неуверено. Дядо,…, успокоява къщата, че всяка война има край. Пък и цялото селце започва да говори вече за този край. Това са нови думи, в тях блещука надеждица. Й. Радичков, ББ, 117. Лукан не довърши мисълта си. Адските пронизващи болки отново замъглиха съзнанието му. Остана да блещука само една мисъл, едно чувство, един импулс: да не издаде нищо, да изтрае докрай. Д. Димов, Т, 270-271.
БЛЕЩУ`КАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ от блещукам. Недейте чака от мене да ви описвам приятността на въздуха, блещукането на лъкатушната вода, миризмата на приятните треви и пеенията на славеите и другите птици. М. Георгиев, Избр. разк., 163.
БЛЕЩУ`КВАМ, -аш, несв.; блещу`кна,
