-еш, мин. св. -ах, св., непрех. Блещукам веднъж и за кратко време. Аз се взирах в тъмните очертания на пиниите татък горе по хълмовете — .. Струваше ми се понякога да съзирам тук-там от тях да блещуква огнец — скрие се, блесне отново, синкав и трепетен, и угасне. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 144. Той смукна надълго цигарата. Цигарата отново блещукна в мрака. К. Константинов, СЧЗ, 120. Блещукват тук и там из глъбините на моята памет, .., и други още спомени от първите ми детски години… Т. Влайков, Пр I, 41.
БЛЕЩУ`КВАНЕ ср. Отгл. същ. от блещуквам.
БЛЕЩУ`КНА. Вж. блещуквам.
БЛЕ`ЩЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. В съчет. с очи. Отварям широко очи, обикн. като израз на учудване, изненада, ужас и под; кокоря. Христофор блещеше очи. Това разкритие го жегна повече от обвинението в саботаж. Б. Болгар, Б, 48. Страшни неща ставаха в този малък свят! Хората се колеха с ножове и брадви .. По цели дни, по месеци разказваха кървави истории, блещеха очи, опияняваха се… К. Калчев, ПИЖ, 131. Беят го ритна в гърдите: — Говори, мръсно куче! Къде са комитите, кои са!… Кузо блещеше безумни очи — не можеше ни една дума да продума. Д. Талев, И, 355.
БЛЕ`ЩЯ СЕ несв., непрех. Разг. Отварям широко очите си, като правя гримаси, обикн. при учудване, изненада, ужас или за да раздразня някого; кокоря се. Бай Ганьо се сърди, блещи се и прави сърдити жестове. Ал. Константинов, БГ, 39. Аз се блещя и се старая да не мигам, за да се огледа по-добре в очите ми. К. Калчев, ПИЖ, 153. Блещи се като котак. П. Р. Славейков, БП I, 44.
БЛЕ`ЩЯ, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. блещя`л, -а,* -о, мн. блеще`ли, несв., непрех. Разг. Блестя. Морето беше тихо и гладко като застинало стъкло и ослепително блещеше под слънцето. Й. Йовков, Разк. II, 54. На гърдите блещи голяма пендара, завързана с огърлица рубии на врата. П. Тодоров, Събр. пр II, 330. Черните му живи и подвижни очи блещяха умно на сухото му лице. Ив. Вазов, Съч. XXII, 111. Къщата тънеше в цветя, копринените покривки блещяха от чистота. М. Грубешлиева, ПП, 222. Блещи като тиган на месечина. Погов.
БЛЕ`Я, -е`еш, мин. св. блях и бле`ях, прич. мин. св. деят. бля`л, -а, -о, мн. бле`ли и бле`ял, -а, -о, мн. -и, несв., непрех. 1. За овца, агне или коза — издавам проточен, треперлив глас. Притичва черно агънце и тъжно блее с тънкия си треперлив гласец. Ил. Волен, ДД, 91. По края на селото, из овчарските кошари, блееха агнета. Й. Йовков, ЖС, 114. Малкото стадо овци и кози, .., шумеше из едвам развилите се шубраци и блееше. Елин Пелин, Съч. II, 43. Но козичката се спираше, блееше и дърпаше назад. Д. Димов, Т., 484. Я стани, либе Стоене, / да видиш, либе, да видиш, / овцете блеят в кошара / навреме неиздоени. Нар. пес., СбНУ, XLIII, 550.
2. Прен. Разг. Пренебр. Гледам разсеяно, несъсредоточено, заплеснато. Трябва да внимаваш какво ти говоря, а не да блееш!
БЛИ`ЖА, -еш, мин. св. бли`зах, несв., прех. 1. Прекарвам езика си по повърхността на нещо; лижа. Кучето, което неспокойно скачаше около него, спря да маха опашка и легна между краката му. То сякаш предчувствуваше раздялата, остро душеше и ближеше ръцете на момчето. Ив. Хаджимарчев, ОК, 46. На таванската стълба беше клекнала котка, която невъзмутимо ближеше лапички. Д. Кисьов, Щ, 437. Някои от овците смирено идеха при нея, ближеха ръцете й с влажните си муцунки и я гледаха мило и значително с тъпите си простодушни очи. Елин Пелин, Съч. II, 43. Той дълго стоя срещу госта, мълча, гледа го, близа изсъхналите си устни и най-после се отдръпна от вратата. Д. Немиров,* БЛ, 47. Калин дотърча откъм огъня, като ближеше своята дървена лъжица, омазана с каша. Ст. Загорчинов, ДП, 318. Но съмна вече!/ И на Балкана/ юнакът лежи, кръвта му тече, — / вълкът му ближе лютата рана. Хр. Ботев, Съч. 1929, 17. Който бърка в меда, той си ближе пръстите. Послов., Н. Геров, РБЯ I, 47. Сякаш че са го котки близали. Погов., П. Р. Славейков, БР II, 149.
2. Прен. За огън, пламък, дим — докосвам се до повърхността на нещо и се разпростирам, разстилам по нея. Манджата не е вкусна, като се готви на котлон. Друго си е да сложиш гърнето в огнището и червеният пламък да го ближе отстрана. Кр. Григоров, ПЧ, 16. Над огнището, .., висеше препълнено с картофи котле, страните, на което ближеше белезникав дим. Сл. Трънски, H, 80. Скоро ще да е горяло — забелязаха на ум. — Виж листата на овошките как са се свили, дето ги е близал огънят. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 433-434.
3. Разг. Ям или пия по малко от нещо. Ще надойдат на сватбата все отбрани хора, кой с бомбе, кой с копринена кърпичка и с ръкавици от свинска кожа, — ще му дадеш, значи, на такъв пастърма да яде и да ближе през всичкото време само една чаша вино. Св. Минков, РТК, 118. ближа се I. Страд. от ближа. II. Възвр. от ближа в 1 знач. Котката се ближе. III. Взаим. от ближа в 1 знач. Изкачваха се сами, добичетата, .., на отсрещния бряг и като промучаваха, почваха да се чешат о някоя липа или пък едно друго да се ближат по местата, където сами не можеха да достигнат с езика си. Ст. Даскалов, СЛ,* 484.
