БЛЕСТЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от блестя. А у Любица повече се развиваха врождените наклонности за воля, суетно блестене и кокетство. Ив. Вазов, Н, 66. Блестене на слънцето.
БЛЕСТУ`НКА ж. Диал. Светулка. Тревожно трепкаха мъжките блестунки — тъй наричат тук светулките, — губеха се и пак светваха, диреха нещо и не го намираха. А. Дончев, BP, 210.
БЛЕСТЯ` , -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. блестя`л, -а, -о, мн. блесте`ли, несв., непрех. 1. Излъчвам или отразявам ярка светлина, блясък; светя. Слънцето блести ослепително ярко. Цв. Ангелов, ЧД, 240. Гледаш звездите, как ту загасват, ту пак се разгарят и захващат да блестят. Т. Влайков, НУ 1885, кн. 7, 214. Приклекнала в краката му, премигваща от светлината на лампата, която блестеше право в очите ми, .., аз го обсипвах непрекъснато с въпроси. П. Михайлов, МП, 19. Измежду полските треви / блестеше, в нощните тъми, / една светулка лучезарна… Ст. Михайловски, NN, 69. // За метал, скъпоценен* камък или друг предмет с гладка повърхност — имам блясък, лъскавина; лъщя. Златото лъскаше и блестеше съблазнително под яркия светлик на двете светила. Ив. Вазов, Съч. XII, 44. Той слагаше пръстените на дебелите си пръсти и ги мърдаше, за да могат диамантите повече да блестят… Д. Кисьов, Щ, 424. Двамата стигнаха на една ливада .. По върховете на тревата блестяха капчици роса. Ем. Станев, ПГВ, 94. На 18 км югозападно от дунавския град Силистра блестят водите на чудното езеро Сребърна. В. Бешовски и др., ЕП, 3. // За очи, поглед — имам блясък обикн. поради някакво силно вътрешно преживяване, душевно вълнение. Тая сутрин очите му блестяха зад очилата .., което означаваше, че вълнението е преляло неговата мярка за безстрастна въздържаност. Ст. Дичев, ЗС I, 377. Тя донесе радост .., та дори и очите на старата Глаушица блестяха необикновено. Д. Талев, ПК, 8.
2. Изпъквам с ярките си чисти бои, тонове или със свежестта си. Полето беше пак така хубаво, тревата пак така блестеше зелена, мила. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 396. Цялата тая природа, която блести около нас, плувнала в зари и краски, в песни и благоухания, не иска да знае за нашите болки. К. Величков, ПССъч. I, 50. Бялата блузка блестеше от чистота. Н. Каралиева, Н, 14. Сутринта Витоша беше толкова близко — ( .. ) А небето блести — мигар другаде има / тъй обистрено, толкова синьо небе? В. Георгиев, ПП, 29.
3. Прен. Обикн. с предл. с. Ярко изпъквам, правя силно впечатление* с някакво качество, някакви достойнства, с постиженията си. През първата вечер на нашето запознаване, .. блестяхте с остроумието си и ме обсипвахте с комплименти. Д. Димов, ЖМ, 12. Не обичаше и да се хвали със своите литературни трудове и да блести с тях… Ал. Спасов, С, 69. Той бе придворен човек и това даваше възможност на Фотина да блести в обществото на най-първите хора в столицата… В. Геновска, СГ, 354.
◇ Блестя като огледало (стъкло). Блестя много, силно, обикн. с чистотата, гладкостта си. На яркото слънце морето блестеше като огледало. △ Подът блести като огледало.
Блестя като тиган на месечина. Разг. Ирон. Никак не блестя, не съм особено чист и спретнат.
БЛЕСТЯ`Щ, -а, -о и (остар.) -е, мн. -и, прил. 1. Който блести, който излъчва, отразява светлина или има блясък, лъскавина; бляскав, лъскав. Ето излазям пред самия водопад .. Сякаш слушам гнева на едно водно чудовище, чудовище, съставено от разтопено сребро, от заслепително бели и блестящи струи и от пяна и водни искри. Ив. Вазов, Съч. XVII, 9. След като минаха над града, те прелетяха една широка равнина, постлана с блестящи камъни. Елин Пелин, ЯБЛ, 81. Понякога също така загиваше къдрав, синкавосив, горски заек, с мека и гладка козина, из която стърчат дълги, блестящи косми и поразяват с чистотата си. Ем. Станев, ЯГ, 35. Познах, че е нощ, познах, че тези са същите силно блестящи звезди на българското небе. Ил. Блъсков, Китка (превод), 1887, кн. 13-14, 4. // За очи, поглед — в който има блясък като израз на силно душевно вълнение; бляскав. Само тъмните очи гледаха бодро някъде над главите на богомолците. Широко отворени, блестящи, те сякаш виждаха онова, що витаеше сега наоколо. Зл. Чолакова, БК, 118-119. Само погледът, блестящ, необикновено светъл, хвърляше живост, енергия в уморената физиономия на тая жена. Ив. Вазов, Съч. IX, 54.
2. За цвят, багра и под. — който изпъква с яркостта, свежестта си. Тя имаше блестящ тен на лицето. △ Тази картина е нарисувана в ярки, блестящи тонове.
3. Прен. Който се отличава с богатство, с великолепие; бляскав, пищен, разкошен. В най-блестящия салон на Ягага имаше особено оживление. Елин Пелин, ЯБЛ, 115. Блестящи витрини. Блестящи тоалети. // Който изпъква с външна красота, богато облекло, с изискано държане. Тя беше дълбоко оскърбена в своето честолюбие. Как той смее да пренебрегва нея — такава умна, образована, толкова хубава и блестяща във всяко отношение жена, заради някаква си там селянка.! Ст. Даскалов, СЛ, 182. На коридора изтропотиха мъжки стъпки и веднага на вратата се показа блестящ артилерийски офицер. Ив. Вазов, Съч. XII, 60. В това действие мама почти непрекъснато е
