/ какви са къри широки, / как скачат дребни телчици, / как блейкат малки теленца. Нар. пес., СбНУ XXVII, 167.
БЛЕ`ЙНА. Вж. блейвам.
БЛЕ`ЙНУВАМ, -аш. несв., непрех. Остар. Блейвам.
БЛЕ`ЙНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от блейнувам.
БЛЕ`КНА. Вж. бляквам.
БЛЕН м. Блян2.
БЛЕ`НДА ж. Приспособление към обектива на фотографски, микроскопен или рентгенов апарат за разширяване или стесняване на отвора, през който минават светлинните лъчи. — Добре-е… ще го фотографираме! Излезте вънка, пък аз ще си взема апарат .. Инженер Томов излиза от бараката с апарат, нагласява блендата и премерва разстоянието. Н. Хайтов, ШГ, 92-93. // Отворът, през който минават светлинните лъчи. Когато времето е слънчево, трябва да се снима с по-малка бленда.
— От нем. Blende.
БЛЕ`НДОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бленда.
БЛЕ`НИ`КА ж. Диал. Растението блян2; попадийка.
БЛЕНОРЕ`Я ж. Мед. 1. Инфекциозно възпаление на очната лигавица, у човека придружено с болки и отделяне на воднист или гноен секрет; конюктивит.
2. Заболяване на половите органи, придружено с гнойно течение; гонорея, трипер.
— От гр. βλεννός ’слуз’ + ρέω ’тека’.
БЛЕНУ`ВАМ, -аш, несв. 1. Прех. и непрех. Унасям се в блянове; мечтая. Докато е самичък, реди и бленува — замайва се в бляновете си сам, а когато се изправи пред нея, свършват му се думите. П. Тодоров, И I, 92. На младини човек бленува и гони някаква цел, после косата му побелява или окапва неочаквано, .. Той потъва в плътната сивота на едно всекидневие, невидим за другите, незабележим и за себе си. Св. Минков, РТК, 40. Кръщелница на византийска княгиня, мома с живо въображение, богата много, тя бленуваше за високо положение, блясъкът на короната я прелъстяваше. Ив. Вазов, Съч. XIV, 65. Я ми кажи ти, ей човече, ти, който немил-недраг се скиташ цели десет години и бленуваш недостижимото, .., ти какво спечели със своята упорита борба, а? Ал. Константинов, Съч. I, 209. И ето, в чудните, прекрасните дни на това минало аз виждам един образ… Аз го бленувам, аз го викам през моите тревожни сегашни сънища, аз го зова, за да ми донесе мъничко утеха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 419. Чемерни облаци плуват, / вихър развихрен ечи, / в сълзи горели очи / модри простори бленуват. Н. Лилиев, ЛП, 17.
2. Непрех. Остар. Говоря на сън или в унес при болезнено състояние; бленувам. Ивайло ..: Ето и свети Димитър на белия си кон препуска из небето… Видиш ли го? .. Тертер ..: Ивайло, ти си много възбуден .. Ивайло ..: Тъй аз бленувах на яве .. Ив. Вазов, Съч. XXI, 84. Правилен сън нощем се явяваше у мене само след крайно омаломощвание от пристъпите на кашлицата, но и тогава бленувах с висок глас и дрезгавината на последния ме будеше. Пряп., 1903, бр. 10, 3. Ако ли ся [болникът] заплесне или бленува и ся гърчи, добре е да му са турят зади ухото от 2 до 4 пиявици на дете, а на голям и до 10. Лет., 1874, 83. бленувам се страд.
БЛЕНУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бленувам и от бленувам се; мечти. Думите за обич, за дом, за съпружески живот като че разръфаха сърцето на Саваков .. Любовта му към Анет, .. беше му навявала неведнъж подобни мисли и бленувания. Д. Ангелов, ЖС, 363. Той не усещаше как уморената му мисъл преминава в бленуване. Дъщерята на Марга заставаше току пред него, той чувствуваше близостта й. Й. Йовков, СЛ, 41. Безсъници все по-често отегчаваха нощите й, а когато призори изпадаше в тревожна дремка, стряскаше се в кошмарни бленувания. Ст. Загорчинов, ЛСС, 103.
БЛЕСКАВИНА` ж. Рядко. Блясък, лъскавина. Той отвори очи, па пак замижа, заслепен от блескавината. Ив. Вазов, Съч. VIII, 149. „Ах, колко се боя от грозний плам!“ — / Заохкало златото… / Чул пламъкът — и отговорил: „.. / И ако ти владееш днес блескавина и чистота, / едничък аз можах да ти го дам.“ Ст. Михайловски, СБ, 90.
— Друга (диал.) форма: блъскавина`.
БЛЕСКА`ВИЦА, ж. Диал. Светкавица. Тук чух, че запяха с ясен глас хиляди уста: „Свят, свят, свят господ Саваот ..“ и току се разтвори нещо, па светка, светка, като хиляди блескавици, ама не гърмят и не тряскат .. а така само, блещят. М. Георгиев, Избр. разк., 110.
— Друга форма: блъска`вица.
БЛЕСКА`Ч м. Речна риба от семейство шаранови със сплеснато тяло, със светлосив или зеленикав гръб и сребристобели корем и страни; белица1. Alburnus alburnus. Добророман поклати глава .. — Аз съм здрав, какво ми е? .. А те са болни, стари .. Ала как да им отнема радостта да похапнат нещо топличко и сготвено, мрянка или пъстърва, или блескач?“ Ст. Загорчинов, ДП, 202.
БЛЕСНА. Вж. блясвам.
БЛЕ`СНУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Блясвам. На две места се видят по двама косаче, като престъпят мерно и полека. Техните коси се лъскат отвреме навреме срещу слънцето и блеснуват като сребърни ивици. Т. Влайков, БСК II, 174.
