много богат благородник дон Порфирио Родригес де Ередиа от къщата на маркизите Роканегра. Д. Димов, ОД, 11. Изглеждаше ми чудно и невъзможно, че някога съм бил френски благородник с гръмка титла. А. Дончев, BP, 38. Най-първо с парахода от Виена пристигна някакъв княз. — Да — казваше хер Шенкел на жена си, — .., истински благородник! Ст. Дичев, ЗС I, 149. Посрещнал ги достолепен, красиво побелял възрастен мъж, видът му бил на благородник, на изтънчен мислител. Г. Данаилов, ДС, 200.
БЛАГОРО`ДНИЦА ж. Жена от аристократически или дворянски произход.
БЛАГОРО`ДНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до благородник. Когато Рубенс отива там .., той има вече благородническа титла и е секретар на Тайния съвет на испанска Нидерландия (т. е. на Фландрия). Хр. Ковачевски, СК, 25. Благородническо съсловие.
БЛАГОРО`ДНИШКИ*, -а, -о, мн. -и, прил. Благороднически. Негласно се подразбираше, че благороднишките жени не се занимават само с везба върху кадифе. В. Мутафчиева, СД, 281.
БЛАГОРО`ДНО. Нареч. от благороден. Виждаш ли как благородно е постъпил учителят ти — подарил ти е марките, когато на него най-много му трябват, само за да те зарадва. А той можеше да ги продаде и с парите да поправи къщичката си… П. Славински, МСК, 35. Всички се стараехме, надпреваряхме се благородно, усърдно, дружески. Цв. Ангелов, ЧД, 231. Някои по навик поздравяваха още отдалече благородно облечения конник, който летеше из Плиска като същински вятър. Й. Вълчев, СКН, 79. Тя [къпещата се] е изписана преливно и замъглено по реноаровски, но аз я виждам още по-замъглена, само като смътно розово петно върху благородно сивия фон на тапетите. Б. Райнов, ГН, 167. След малко пристигна друг лекар, висок, красив, благородно побелял. Г. Данаилов, ДС, 225.
БЛАГОРО`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Благородство (в 1 знач.). Тя прие Хубавенка с почтителна благородност. И. Адженов, ВК (превод), 61.
БЛАГОРО`ДСТВО, мн. няма, ср. 1. Качество или проява на благороден (в 1, 2, 3 и 4 знач.). Христо бе запазил с тая черта в характера си, .., душевната чистота и благородство на добре възпитан младеж. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 32. С всяка своя постъпка и дума, със сериозността, принципността и благородството си той отдавна бе станал пример за целия ни род. Л. Станев, ПХ, 16. Но туй, което всички виждаха у Цветана, беше тая непринудена грация, това тънко благородство и достойнство, което идеше от цялото й същество. Й. Йовков, ПК, 37. Благородството на душата му беше ся прочуло по цяло Българско. Ел. Мутева, БРЦ (превод), 121.
2. Събир. Остар. Съсловието на благородниците. Църквата е всякога пълна. Които искат да бъдат по-близо до оратора, трябва да идат поне един час по-рано. Всичките класи на обществото са представени, първо място държи благородството. Хубавите римски патрицийки са между най-ревностните слушателки на Падре Агостино. К. Величков, ПС Съч. III, 225. Представителите на духовенството и на благородството принудени бидоха да стъпят в тоя народний събор. ВИ, 176.
3. Остар. Положение, статут, титла на благородник. Наскоро след идванието си Мария, за да спечели благоволението на тогоз силен болярин, беше надумала Петра да му даде титла на благородство и да го нарече комит. П. Р. Славейков, ПИ, 80. На другий ден Дон Хенри му подари лист за благородство и диплома за корабленачалник. Й. Груев, (превод) Бкн, 1859, кн. 1, 95.
БЛАГОРОДЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Остар. Правя нещо да стане по-възвишено, по-съвършено; облагородявам. Ми можем въздига` достойнството на труда и да го благородим с благородни мисли, които еднакво привличат и от горня и от долня ръка хора. Й. Груев, СП (превод), 256.
БЛАГОСКЛО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който е с добро отношение, добре настроен към някого или към нещо; благоразположен. Главатарите на нашата босонога команда, .., винаги благосклонни към мене, тоя ден се оказаха особено немилостиви. Ст. Чилингиров, СБД, 59. Пазителят на музея съобщи на гостите, че турските султани са били много благосклонни към манастира, те са му подарили един везан ковьор. А. Каралийчев, С, 277.Към хубави прищевки / сам Зевс е благосклонен. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 35. Великият везирин е твърде благосклонен към дяда Антима. С, 1872, бр. 42, 336. // Който изразява добро разположение, добро отношение, симпатия към някого. Със всеки един благосклонен поглед, с всяка една сладка дума той ми поробваше сърцето. В. Друмев, И, 7. Тя се обръща бавно и аз виждам лицето й продълговато, сухо и матово, с мека, благосклонна усмивка. Л. Стоянов, X, 41.
2. Който изразява одобрение; одобрителен. Преди шест години печатах на английски, .., антология от български народни песни — .. — за която в Англия има безброй твърде благосклонни отзиви. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 5. Към тия похвални отзиви на Фотиновите по-видни съотечественици трябва да прибавим тук благосклонната оценка на един от най-личните слависти, Срезневский, който получавал Любословието и бил много доволен от него. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 736-737.
