БЛАГОСКЛО`ННО. Нареч. от благосклонен; с доброжелателство, с благоразположение, със симпатия, одобрително. Тончо, за когото коприщенските свахи говореха така благосклонно, .., бил селски терзия. Л. Каравелов, Съч. II, 84. — Учен, пък никак не е горделив — забеляза благосклонно Кръстевица. — Държи се, като че ли си е наш, селянин. Г. Караславов, ОХ I, 93. — Искате ли да го видите? Германецът кимна благосклонно с глава и тръгна след Костов, който го заведе в стаята на Аликс. Д. Димов, Т, 514. Този бог [Еол] благосклонно приел Одисея и му подарил мех, в който били затворени ветровете. Н. Михайловски и др. ОИ (превод), 98.
БЛАГОСКЛО`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Доброжелателно отношение, чувство на добро разположение към някого; благоразположение. Чардашевски й подава приветливо ръка и я кани да седне. Той я слуша с благосклонност и внимание. Ив. Вазов, Съч. IX, 156. В единадесет той имаше среща с братовчедката на жена си,…, която той отдавна ухажваше и която чак напоследък му бе отвърнала с благосклонност. Ст. Дичев, ЗС II, 312.
БЛАГОСЛА`ВЯМ, -яш, несв.; благословя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Изказвам добри пожелания за щастие и благополучие, успех. — Господ да го поживи това Мангалче! — благославяше старата. — Пак човек излезе… А то инак една думица само да беше продумал и щяхте да си идете за правата правдина.. Г. Караславов, Тат., 185. На тръгвание сичките турци затворници станаха на крака да са простят с мене, като ма благославяха да ми помогне Бог да се отърва по-скоро. З. Стоянов, ЗБВ III, 157. По-старите роднини го благославяха с думите: — Да си жив и здрав! Б. Несторов, АР, 17. — Мамо, дай да ти целуна ръка за сбогом. Благослови ме! К. Петканов, ЗлЗ, 20.
2. Рел. Обикн. за духовно лице — произнасям молитвени слова за благополучие, успех, които придружавам с кръстен знак. Монахът вдигна отново десницата си, благослови града. Ст. Загорчинов, ДП, 239. Окървавен поведоха Георги Кратовчето към площада* пред древната черква „Света София“. Когато минаваха край черковната врата, отвътре изскочи отец Пейо с кръст в ръце и благослови мъченика. А. Каралийчев, ПГ, 113. — Дядо, ти си най-старият овчар между нас. Кажи молитвата и благослови стрижбата! К. Петканов, ЗлЗ, 237.
3. Само несв. Разг. Изказвам гореща благодарност, изразявам голяма признателност, славя някого за направено добро, оказана помощ и др. Няма човек, който ги познава, да не ги хвали и благославя, и всякой говори за тях само добро. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 521. Племенника си той записа в някакво търговско училище и го настани на пансион, .., момчето много плака .. Чичо му го докосна едва-едва с пръсти, уж да го погали ..: — Един ден ти ще ме благославяш, че те доведох тука. Д. Талев, ПК, 303. // Изпитвам голямо задоволство, много доволен съм от някакви обстоятелства, които се оказват благоприятни за мене. Той изпълзя, като благославяше в себе си тъмнината. А. Гуляшки, СВ, 333. — Започвам да благославям този дъжд. Ако не валеше, нямаше да тръгна с този чадър и нямаше да вървим сега заедно. Б. Йосифова, БЧМ, 50.
4. Разг. Ирон. Ругая някого, псувам някого. Аз, Стайно, ни дякон, ни поп съм псувал досега, но днес, боже прости ми, благослових един владика. В. Геновска, СГ, 52. — Да ти побелеят очите като варена риба! — благословя бай Коста и придружава благословията си с една псувня. Хр. Смирненски, Съч. III, 76. благославям се, благословя се страд.
БЛАГОСЛА`ВЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от благославям и от благославям се.
БЛАГОСЛАВЯ`Ч м. Диал. Лице, което благославя; благословник. Подир това благославячът взема паницата с житото и с думите: „Айде пченица да узнемо Колко зърна, толку стога (купни), с кутли берекет Господ да даде!“ Ив. Хаджийски, БДНН I, 40.
БЛАГОСЛО`В м. Поет. Благословия (в 1, 2, 3 и 4 знач.). Пазех аз там по цели дни маяка, гледах по часове морето — .. — Гледам и искам да забравя, а в ума ми все тая мисъл: тръгнах без майчина милувка, без бащин благослов. Ив. Кирилов, Ж, 53. И когато стигнат до онова място от благослова: Сурва, сурва година, / пълна кесия на шия!… — стопаните ще отпуснат в широка усмивка лица. С. Северняк, ОНК, 153. И тиха душата се свежда, / и шепне смирен благослов. Н. Лилиев, Ст, 52. Думата ми е за Радомир .. — За него съм ви свикал. Няма го баща му да се радва на тоя ден… С Божията милост и наша, мой и на царицата благослов е решил да се задоми. М. Смилова, ДСВ, 71.
БЛАГОСЛОВЕ`Н, -а, -о мн. -и, прил. 1. Който е осветен чрез молитви; светен. Бездетни и челядници идат да се кланят с молитва на Светия гроб и да умият лицата си с благословена вода. Елин Пелин, Съч. IV, 83. Благословено вино, проклето пиянство. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 43.
2. Прен. Който носи изобилие от всякакви блага. Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие. Л. Каравелов, Съч. II, 28. — Както щете, господа, но нашата България е благословена страна. Пийте и вижте, какъв
