стоеше над всички други служби и чинове. Г. Караславов, ОХ IV, 262-263. Руските войници отивали да се бият с голямо въодушевление, защото съзнавали, че вършат едно благородно дело — освобождението на братския български народ. Ист. VII кл, 84. Внезапно чу консула да казва: — Борбата за свобода е благородно нещо! Ала е нужно търпение. Ст. Дичев, ЗС I, 327. — И вие сте един от тия борци? — попита момата. — Лаская се да мисля. — О, колко е хубав животът, когато има такава благородна цел! Ив. Вазов, Съч. XII, 195. Благородни чувства. Благородни пориви. Благородни мисли. // В съчет. с някои отвл. същ. за чувства, прояви — който се определя от високонравствени принципи и виждания, обикн. при сблъсък с низки, безнравствени или недостойни явления. Той видя, че тука се разиграва потресна драма на силни душевни борби; благородно възмущение от една страна, възвишена самоотверженост, от друга. Ив. Вазов, Съч. X, 31. От Карлово за Пловдив той [Левски] спокойно язди редом с потерята на Хаджи Исмаил.. И ведно със смелостта, в сърцето му цъфти благородно презрение и спокойствие. Хр. Смирненски, Съч. III, 180. Тъмници, заточение, биене и всякакви мъки бяха турени в действие против гражданите, които имаха благородна дързост да се изказват явно против унията. М. Дринов, ПСП, 1873, кн. 7-8, 39. Благородна завист.
4. Който отразява душевна красота, изисканост и възвишеност. От дясната му страна вървеше една нисичка напета девойка, дълголика, със сключени вежди и отлична от другите търновки по благородните си черти. Ив. Вазов, Съч. XIV, 5. Той [Ботев] беше висок, .., челото му широко, благородно. Ив. Вазов, Съч. VII, 166. На едно кресло е седнала Будевска. Всички, които не я познават от нейната младост, ненаситно гледат благородната осанка, белите коси, пречистената красота на одухотвореното й лице. Ст. Грудев, ББ, 70. Той прибави „ефенди“ — господине, защото чувствуваше някакво неволно уважение към тоя странен човек [Бачо Киро], който имаше благороден вид. Зл. Чолакова, БК, 90. Благородно лице. Благороден профил.
5. Разг. За цвят, тон и под. — който се отличава с изящество и мекота. Благороден цвят. Благородни тонове. Благороден десен.
6. Който има аристократически произход. По една сиромашка улица, .., ние възлязохме към джамията „Кахрие“, построена от благородната българска княгиня Мария Дука, дъщеря на Иван Владиславовия син Траян. А. Каралийчев, С, 35. Тя се бе учила да свири с най-голямо усърдие, особено след като каза еднаж старата дойка, че всяка благородна дама трябва да умее да свири на арфа. Д. Талев, С, 265. Аз съм от благороден, бохемски род, и след ранната смърт на баща ми, аз станах господар на един голям имот. Н. Бончев, Р (превод), 73.
7. Като същ. благоро`ден, мн. -дни, м. Остар. Благородник. Той повика благородните около себе си във Виена, даде им големи служби, нишани и подароци. Г. Драганов, Лет., 1873, 141. Бащата на госпожа де Севинье, благороден от голяма фамилия в Шароле, .., беше син на Кристофа де Рабютен, барон Шанталский. В. Горанов, ЖГС (превод), 26.
◇ Благороден елен. Вид елен със стройно тяло, тънки дълги крака и грациозни движения, който може да тича с голяма бързина. Cervus elaphus.
Благороден корал. Червен корал, който се среща в Средиземно море и други топли морета и се използва за украса, за направа на накити и под. Corallium rubrum.
Благородни газове. Хим. Химически елементи от нулевата група на периодичната система (хелий, неон, аргон, криптон, ксенон и радон), които при обикновени условия са газове и имат висока химическа инертност; инертни газове, редки газове.
Благородни метали. Хим. Метали (като злато, сребно, платина, паладий, иридий и др.), които не се съединяват направо с кислорода и са устойчиви на повечето киселини.
Благородно гниене. Спец. Зреене на хранителни продукти (сирене, кашкавал, херинги, маслини и под.), за да добият вкусови качества.
БЛАГОРО`ДИЕ, (рядко) мн. -ия и (диал.) -та, ср. 1. В съчет. с притеж. местоим.: ваше обикн. при обръщение негово, нейно, тяхно — титла на определена категория военни лица или чиновници, употребявана у нас през XIX в. и началото на XX в. Пратих на негово благородие, господина, .., 200 отомански лири за пет момчета българчета да следуват учението си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 59. Наляво зееше преизподнята на мъката, в която рогатите и опашатите царьове на темнината учеха ум и разум различни величества, светейшества, благородиета и преподобиета. Хр. Ботев, Съч. 1929, 81. Аз ида с особено послание от царя, за да ся науча каква услуга може той да ви направи, .. „Благодаря на Ваше благородие“, отговорил Г. Марвел. ИЗ 1874-1881, 1882, 195.
2. Остар. Само ед. Благородство. Димокрита попитаха: на що стои благородието; а той отвеща: добитъшкото на телесната сила, а человеческото на добрите нрави. П. Берон, БРП, 50,* 102. Истинското благородие състои ся в добродетелта, и не в множеството на прародителите (прадедите). А. Гранитски, Пр (превод), 12.
БЛАГОРО`ДНИК, мн. -ци, м. Лице от аристократически или дворянски произход. В нощните клубове прахоса с щедростта на всеки идалго малкото наследство, което получи от баща си, почтения, но не
