разсъждате. АНГ I, 147. благоразсъждам се, благоразсъдя се страд. Срокът за явявание пред съдът, според както ся благоразсъди от председателят, може да ся скрати до седем дни. ВП, 21.
БЛАГОРАЗСЪ`ЖДАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благоразсъждам и от благоразсъждам се.
БЛАГОРАЗТВО`РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. За въздух, климат и под. — който е мек, здравословен, добър; благотворен. Навярно София тогава би имала по-благоразтворен климат, освободена от тая стена, що й препречва лъха на по-топлите южни ветрове. Ив. Вазов, Съч. XVII, 4. Воздухо в монастирското място ( .. ) е благоразтворен и чист, .., защото е заобиколено от всякъде с високите гори. Н. Рилски, ОМР, 3-4.
БЛАГОРАЗУ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който проявява благоразумие. Попът вдигна брадвата да откове капака, но мъжката ръка на учителя го спря: — Бъди благоразумен, дядо попе! — Благоразумен ли? Елин Пелин, Съч. I, 77. Турският чауш, възрастен и благоразумен човек, кротко казал на нашите да не се приближават толкова, че има много турски войници, които не разбират значението на червения кръст и ще стрелят върху тях. Й. Йовков, Разк. II, 186. Благоразумний човек никога не ще търси у жената само една хубост. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 6.
2. Който изразява, показва благоразумие. Евреинът, .., беше са разпоредил да намери място на кашкавала. Като знаеше, че от тая негова благоразумна мярка няма да стане твърде добре на агите, той ги посрещна още отдалеч. З. Стоянов, ЗБВ III, 214-215. Стана й мъчно за Бързоходко, струваше й се, че няма да го види вече. Тя си спомни благоразумните му съвети, как беше я молил да потърпи за храна до сутринта, как беше настоявал да не тръгва из гората сама, преди да се е раззорило… Ем. Станев, ПГВ, 59.
БЛАГОРАЗУ`МИЕ, мн. няма, ср. Обмисленост, разсъдливост в действия и постъпки, при което се избягват крайни и опасни стъпки, създаване на конфликти и неприятности; благоразумност. Намекът за миналото му [на кръчмаря] го накара да почервенее от гняв, но благоразумието пред избухливия нрав на Спасуна го посъветва да мълчи. Д. Димов, Т, 267. Па не бе и време още да тръгнем, защото .. в Дядово благоразумието го изискваше да вляза нощно време. З. Стоянов, ЗБВ I, 308. Едно разумно съмнение е понякога благоразумие; едно прекалено съмнение не е никога благоразумие. Др. Цанков, ТМ (превод), 231.
БЛАГОРАЗУ`МНО. Нареч. от благоразумен. — Назад! .. — извика старшията, — Пръскайте се! .. Срещу него се спусна Спасуна, но другарите й успяха благоразумно да я задържат. Д. Димов, Т, 282. Побойниците бяха се изпокрили .. Другите благоразумно си отидоха в квартирите. Ем. Станев, ИК I и II, 111. Постъпвам благоразумно.
БЛАГОРАЗУ`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от благоразумен; благоразумие.
БЛАГОРЕЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който умее да говори, да разказва хубаво и увлекателно; сладкодумен, красноречив. Той [Фотинов] не забравя да напомни при всеки удобен случай, че желанието му не е да бъде преди всичко благоречив и красноречив, а да принесе нещо за просвещението на народа си. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 687. А пък Атрид беше в ярост [от думите на Ахил]. Но стана в народа там Нестор, / той, сладко думецът .., благоречив, ясногласен. А. Разцветников, Избр. пр. III (превод), 14.
БЛАГОРЕЧИ`ВО. Остар. Книж. Нареч. от благоречив; сладкодумно, красноречиво.
БЛАГОРЕЧИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество на благоречив; красноречивост.
БЛАГОРЕ`ЧИЕ ср. Остар. Книж. Красноречие.
БЛАГОРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който притежава високи нравствени качества, добродетели и се ръководи в действията си от високонравствени принципи, като човеколюбие, липса на егоизъм, склонност към себеотдаване и под. Ако е благороден и родолюбив старец, както го представяш, той ще ти прости. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 54. Един благороден чужденец, .., научил случайно за съдбата на безпомощника поет и неговата изоставеност от всички, прибира го и се е грижил за него до последния му час. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 129. И този благороден човек напълно оправда надеждите, радостите, доверието на своите съграждане. Ил. Блъсков, КУ, 17.
2. Който е свойствен, присъщ на човек с такива качества. Господа, Бръчков е пристигнал снощи от Турцията, защото неговото благородно сърце не може да търпи повече тиранията на нашите петвековни неприятели. Ив. Вазов, Съч. VI, 18. Сега те познавам и оценявам аз най-добре. Ти имаш благородна душа. В. Друмев, И, 35. Любомир разправи за характера на Евгений — прекрасен и благороден! П. Спасов, ХлХ, 338.
3. Който е свързан с високонравствени подбуди, в който има или се влага възвишен стремеж за извършване или постигане, осъществяване на нещо полезно, добро. Старата, .. смяташе, че учителската професия е най-благородната професия — за нея учителството
