сложиха сигурен белег и тръгнаха за града. Г. Караславов, Избр. съч. V, 345. При топографския знак имаше купчина от плочи (белег, какъвто издигат планинските овчари на всеки рид). Ив. Вазов, Съч., XV, 82. С чудновати резки и черти всяка сутрин Самуил дълбаеше върху тояга, що има да върши през деня. Някои знаци бяха древните езически славянски резки, .., а други белези си беше измислил сам Самуил и те му говореха на свой таен език, що само той разбираше. А. Дончев, СВС, 147.
5. Диал. При някои народни обичаи (гадаене преди Богоявление и др.) — предмет, чрез който се разпознава притежателят му. — Дай белег, Тинке, хайде, че почваме! Бялото менче е пълно с китки и белези. Само Харитина няма китка. — Че няма какво да дам. Нямам гривна, нямам пръстен. А. Каменова, ХГ, 178. Жребието е все такова признаване на свръхчовешка, божеска намеса в уреждането на известни препирни и свади, както са били .. ходенето по огън, ваденето белег из котел с вряла вода. СбНУ XXXIII, XCI.
6. Остар. Условен жест, мимика или звуков сигнал за подкана или съобщение за някакво действие; знак, сигнал. Една сутрина, .., пожела ми добрутро със махането на кърпата си. Отговорих му със същия белег. Др. Цанков, ТМ (превод), 23. Тогаз дадох последните си наставления на моите човеци; между другото, поръчах им, да ма чакат в една трапчинка от скала, да стоят будни и да ожидат, готови да тръгнат на първия ми белег. Ч, 1875, бр. 5, 235-236.
7. Остар. Предмет, знак, чрез който се разпознава, уточнява личността на някого или негова проява. Народният съд е признавал доказателствената сила на рабошите, както и на други подобни „веществени доказателства“, или белези за доказване. СбНУ XXXIII, СХХХ. Обелиск .. — тясна остра пирамида, направена от един камик, за белег на големи лица и славни работи. Т. Хрулев, КРЧР, 15. Ето защо на такива .. се взема още при заварването им белег (торба, нещо от колата, някои инструменти) или се иска там на мястото да заплати причинената повреда. СбНУ XXXIII, 8. // Изображение или предмет, чрез който се познава принадлежност или длъжност, сан на дадено лице; знак, отличие. Дойдоха при Бориса царедворци и му донесоха порфира, златен венец царски, .. — Царят е милостив, казаха те Борису, позна твоето достойнство, и ти връща царските белези. Е. Мутева, РБЦ (превод), 188. Тъй, в Пловдив поповете доскоро носяха на калимевките си белегът (нишан), който с време султан Баязида бил дал на сичките попове от тази епархия. Т. Шишков, ИБН, 312.
8. Остар. Изображение с условно значение; знак. За да ся покаже, че няколко числа трябва да ся съберат, поставя ся помежду тях белег +, който ся нарича плюс. Хр. Данов, ТПЧ, 18. Тая разлика [в дължината на годината] произлазя, отгдето точката на равноденствието дохожда малко преди Земята, излязла от белег Е, да ся завръне в истий белег. Ив. Богоров, КГ, 36. // Препинателен знак. В края на йедно предложение, което показова заповед, часто ся туря възклицателний белег. Д. Манчев, БЕ I, 89. Кога две предложения ся намират рядом, йедно след друго, тогава ся отделят с някой белег за правописание. Др. Манчев, БЕ I, 43.
9. Остар. Езикозн. Звук без глас, звучене — съгласен или който не се изговаря, каквито са Ъ и Ь в някои позиции в думата. Съгласните букви могат да се наричат без име, а само белег. ПСп, 1871, кн. 4, 120. Отгласните букви ъ и ь*, кога са на края на йедна дума, наричат ся и безгласни или просто белези. Д. Манчев, БЕ I, 6. Когато йедна дума ся свръшова на съгласна буква, трябова всякога да ся туря след нея твърд или мяк белег, споряд изричането на крайната съгласна. Д. Манчев, БЕ I, 6.
◇ Тури си белег на ухото. Разг. 1. Поучи се, вземи си поука от някаква преживяна неприятност и внимавай тя да не се повтори.
2. Помни и знай, че ще ти върна, ще ти отмъстя.
— Първобълг.
БЕЛЕ`ГИЯ ж. Диал. 1. Белгия (във 2 знач.).
2. Обикн. мн. Белезници. Бог да бие .. яничаре, / вързали са Марко добър юнак, / вързаа го и оковаа го: / на ръце му двои белегии, / а на нодзе трои букаи. Нар. пес., СбНУ XLIII, 88.
— Други форми: белези`я, белендзи`я.
БЕЛЕДИЕ`, мн. -та, ср. Остар. 1. В Османската империя — градско общинско управление. Само чул на моста в града глашатая да вика, че беледието е обещавало два бешлика за главата на всеки комита. А. Страшимиров, УШ, 35. Чорбаджиите по-късно, при вилаетската реформа, са били лицата, които попадали по избор в беледието (градски съвет). СбНУ XXXIII, 26.
2. Сграда, в която се е помещавало това градско общинско управление. От беледието излезе рано още телялинът Юсуф, мина през чаршията, по пустите още улици. Д. Талев, ПК, 731.
— От араб. през тур. belediye.
БЕЛЕДИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Остар. и диал. Градски, граждански. Сум изкинал шест постели, / шест постели басмалии, / .. три душека беледии. Нар. пес., СбБрМ, 379.
— От араб. през тур. beledi.
БЕЛЕ`ЕНЕ, мн. -няма, ср. Отгл. същ. от белея и от белея се.
БЕЛЕ`ЖА, -иш, мин. св. беля`зах и (диал.) беле`жи`х, прич. мин. страд. беля`зан и
