и белгийки. З. Стоянов, ЗБВ III, 283. Събра отделните думи и получения сбор раздели на цена, която струваше една белгийка пушка. Ст. Дичев, ЗС I, 379.
БЕЛГИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Белгия и до белгиец. Белгийско знаме. Белгийска войска. Белгийски крал.
БЕЛГИ`Я ж. 1. Спец. В зидарството — права черта, която се отбелязва с връв, натопена в постна боя. Удрям белгия. Н. Геров, РБЯ I, 38.
2. Диал. Връв, линия за чертаене; белегия.
— От тур. belgi ’знак, белег’.
БЕ`ЛГРАДСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Белград (столица на Югославия и Сърбия). Една заран дойде при мене един из белградските сватове, .. рече ми твърде многозначително: — Дошъл е из Френско един наш българин, който знае много науки. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 58. Белградски народен театър. Белградска филхармония.
БЕ`ЛГРАДЧАНИН, мн. бе`лградчани, м. Човек, който е роден или живее в Белград. Минаха тържествено през Белград, посрещнати и изпратени с овации, със знамена и песни от признателните белградчани. Ив. Мартинов, СНУ, 127.
БЕ`ЛГРАДЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Белград.
БЕ`ЛЕВИЦА ж. Диал. Белевка, белвица2, белица2, беленка2. И си вземаме кошници череши .. Мама обича белевиците, те зреят рано. Н. Каралиева, ЯЧ, 76.
БЕ`ЛЕВКА ж. Диал. Сорт бяла череша; белевица, белвица2, белица2, беленка2. — Нали за мене са донесени тия череши, Цонеолу? — За тебе, Хюсеин ага ..; шестнайсе дървета имаме на Мочора, на старото лозе, и какви не щеш: червени, едри, дребни, вишнулки, хръскавици, белевки и тези — те най-подире зреят. Ц. Гинчев, ГК, 84.
БЕ`ЛЕГ, мн. -зи и (остар.) -ги и -ци, след числ. -га, м. 1. Следа, диря, причинена от натиска на един предмет върху друг, обикн. върху човешко тяло; отпечатък. Личеше, че току-що го е свалил [пръстена] от ръката си: на пръста му още стоеше вглъбнатия белег. Г. Райчев, Избр. съч. II, 189. // Следа от удар, порязване, зарасла рана и под. Както е казано, те са готови да продадат всичко мило за паница леща. — Ако имат нещо мило! — рече един от хъшовете, на чиято дясна буза личеше дълъг белег от нож. Ст. Дичев, ЗС I, 452. Раната заздравяла още навреме, но белегът останал и сочеше колко едно бакърено дваесетаче, а кожата беше забръчкана като от сипаница. М. Георгиев, Избр. разк., 156. Видя само, че на едната му буза имаше голяма червена резка, белег от скорошна рана. Й. Йовков, Разк. I, 176. // Следа от някакво въздействие — изгаряне, изцапване и др. Прогизналите от пот дрехи хвърля върху клоните на черешата, след което навлича някаква лилава отпусната роба, с белег на ютия на подгъва. Й. Попов, ИЖП, 28. Още ся съглядват в продължението на небото много белеци възбелизняви, които наричат тъмляви звезди. Ив. Богоров, КГ, 44.
2. Естествен или изкуствен знак, който служи за разпознаване на някого или нещо; знак, нишан. Те си приличаха като две капки вода, … и за да ги различават със сигурност, потърсиха някакъв белег. По-възрастното близначе имаше пъпчица на врата и това беше едничкото нещо, по което можеха да ги разпознават. Г. Караславов, Избр. съч. II, 208. — А знаеш ли, че го няма бялото агне с черния белег па челото. А. Каралийчев, НЗ, 18. Тогава, по повелението на цар Александра, тях ги наказаха: удариха им по един белег на лицата с горещо желязо и ги изпъдиха от пределите на българското царство. Р. Каролев, УБЧИ, 112. Най-знаменито божество за египтяните бил Апис, бик с някакви шарени белеги по кожата. Й. Груев, КВИ (превод), 4.
3. Характерна черта, особеност, по която може да се познае някакво лице, предмет, факт, проява; признак. — Труд, ред и постоянство, това са трите основни белега, по които се познава културният човек. М. Грубешлиева, ПИУ, 15. Рокерите се делят на няколко категории. Основният .. белег е мотоциклетът, който притежават. Диал., 1990, бр. 7, 13. От поколение на поколение индивидите с полезни при определени условия наследствени белези се запазват и дават потомство. Биол. IX, 1981, 18. — Нищо ново не идва на света без трудности и съпротива. Но за събитията, които са белег на епохата, трябва да се съди по мащабите, не по злобата на клеветниците. Б. Балабанов, Избр. пр, 60. Едно весело душевно разположение, едно весело чувство са белези на едно здраво тяло и на една здрава душа. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 124. Отличителен белег. // Указание, че някакво действие ще настъпи; признак, знак. Ето слънце пак огрява и сред зеленината на високите жита — .. — светват тук-таме жълтеникави петна: сигурен белег, че жътва иде. Й. Йовков, ВАХ, 179. — Ще има лятна буря — обърна се развълнувано тя към двамата мъже .. — Няма никакви белези — намеси се Максим и погледна напрегнато баща си. С. Чернишев, ВМ, 16. Щом ся събудих днес, подадоха ми писмо от стареца ..; но нито дума не пише за интересите ми. Лош белег! П. Р. Славейков, ДБ (превод), 14-15.
4. Предмет или знак, поставен за означение на нещо по предварителна уговорка. Те чакаха, докато да се стъмни съвсем, след като избраха скривалище за лодката си .. Бутнаха лодката в един шаваров гъстак, от който лесно се излизаше на брега. После
