(остар. и диал.) беле`жен, несв., прех. 1. Поставям знак, белег на нещо (предмет, животно и др.), за да се отличава или запомня; означавам, маркирам. Когато въглищата бяха добре скълцани, Велко оваля в тях влажната връв. Сетне те и тримата със стрико Даме започнаха да бележат издяланите трупи. Д. Талев, И, 325. — Слушай, бай Христо — .. — на` ти от нашите бюлетини една .. — Ще ми я бележиш, а? Ей ти на` бюлетинката! — И я скъса пред очите му. Г. Караславов, Избр. съч. II, 330. От ергелето докарал две жребчета с тънки снаги и с опашки до земята. Белязал с къна по челата два едри бивола. Всичко това и още много други подаръци Чиллията е приготвил за победителите борци и ездачи. К. Петканов, X, 5. Хайде да я пуснем [лисичката], както направихме лятос със заяка — настоявах аз, ..* — А че да я пуснем пък — съгласи се старецът. — Да я пуснем, ама поне да я бележим. Ем. Станев, ЯГ, 44-45. — То се не знае още кой повече грехове има, болярино, — отвърна Нистор малко зачервен. — Как ли храниш и гледаш отроците си и с червено желязо ги бележиш, когато бягат от добрините ти! Ял съм ви попарата. Ст. Загорчинов, ДП, 67. • Обр. Чумата бе минала по тия места едва преди няколко месеца, .., а когато иде за общо наказание — бележи всички редом със смъртния модро-червен знак. Д. Талев, ЖС, 22. // Поставям знаци, белези върху нещо, за да ми послужат при извършване на някаква работа или за водене на сметки и под.; отбелязвам. Вълко, кехаята на Хаджи Драгана, сипеше жито като злато и бележеше с ножа си по рабошите. Й. Йовков, СЛ, 173. Беляза той по-късно със сапунчето по обърнатия разкроен плат бели следи, повдига предницата, .., опъва яката. .. З. Сребров, Избр. разк., 139. // Придавам на нещо някакви характерни черти, особености, отделям от другите. Горе на баира се виждаше къщата на Албена, .. Страшното убийство, което беше станало в* нея, като че с нещо беше я белязало и отвън и, докато другите къщи бяха измазани и светеха от чистота, .., къщата на Албена беше напусната, зацапана и разкъртена. Й. Йовков, ВАХ, 128. Разбра> [Мелвин], че красотата няма нищо общо с женското щастие. Би могла цял живот да не го разбере, но Господ я беше белязал. С. Севан, РР, 54.
2. За предмет, знак — давам възможност да се разбере къде се намира нещо или къде, кога е станало или става нещо; указвам, посочвам. По срещните върбаци, които бележеха коритото на Искъра, висеше скреж. Елин Пелин, Съч. II, 192. Само вековните брястове бележеха пътя, по който някога беше текъл животът между двата големи града. А. Дончев, СВС, 7. На средата на поляната се намира Светия гроб. Един камък, увит в бръшлян, бележи това място и под него една лехичка. Елин Пелин, Съч. IV, 83. Слънцето бележело малки обяд, когато дружината станала стопанин на Милин камък. З. Стоянов, ХБ, 354.
3. Записвам накратко, отбелязвам, вземам си бележка. Глъчката между селяните стана по-голяма, но Токмакчията продължаваше да крачи все тъй самоуверено и широко, а наблизо подир него вървяха съдиите и един от тях нещо бележеше на книга. Й. Йовков, ПК, 170-171. Матеев изваждаше от папката си всевъзможни закончета, изрезки, изписани листа, бележеше, подчертаваше със специалните си моливи. Д. Калфов, Избр. разк., 361. Шмугаха се насам-натам и единият държи шарено колче, а другият се гърбути, премигва с едното око и нещо бележи на книжка. Чудомир, Избр. пр, 35-36.
4. Казвам, съобщавам нещо по някакъв въпрос; отбелязвам. Обаче, бележи Паисий, гръцките историци нищо не казват за пораженията на своя народ, за да го не осрамят пред очите на другите. Б. Пенев, НБВ, 52. Други историци .. съгласно с Венелина бележат, че много време преди смъртта си Борис предал короната на по-големия си син Владимира. Т. Шишков, ИБН, 154. Разумява ся, че за анасон нищо не ся е свършило по селата, като не ми бележите нещо досега. АНГ I, 108.
5. Прен. Показвам, соча, представлявам някакъв особен, отличителен момент в развоя на нещо. Редица майстори на съветското оперно и балетно изкуство работиха у нас. Техните постановки бележат връхни точки в творческите успехи на Софийската народна опера. ВН, 1958, бр. 2126, 4. Годината 1844 бележи началото на западането и нещастията на Иван Кунчев. Ив. Унджиев, ВЛ, 36. // Достигам, завоювам, постигам нещо (успех, възход, напредък и под.). Обстоятелствата заставят карловци да търсят своя поминък в занаятите и търговията и градът бележи голям разцвет и широко разнообразие на творческите инициативи в тая област. Ив. Унджиев, ВЛ, 21. Нашето физкултурно движение .., с всеки изминат ден, въпреки редица трудности и слабости, бележи нови успехи. ОФ, 1950, бр. 1764,* 3.
6. Предопределям нещо или някого за някаква работа, дейност. Бог ме е белязал за голяма работа — най-първата е да се отървем от татарите.* Ст. Загорчинов, Избр. пр, III, 241.
7. Диал. Избирам, харесвам някого или нещо. Бележило е лудо-младо / във село моме синьооко, / ..; / а на пазар самур-калпак / бележил е добър юнак. К. Христов, Кр, 57.
8. Диал. В съчет. с отриц. не и с лич. местоим. в дат. Укорявам, упреквам, забелязвам. — Стойко и Боян сигур ще поспят по-късно, че едва на съмване са се върнали .. — Младини, сестро! Аз не им бележа. Ив. Кирилов, Съч. II, 52.
