На извора я запитва, / на хорото следва, / а тя нищо не отвръща, / бегом го погледва. Ив. Вазов, Съч. IV, 10. А Добрян си не мълча, ами я закачи бегом. — Ивке, — рече й — разбираш ли, защо баща ти прави това? Елин Пелин, Съч. I, 127.
БЕГО`НИЯ ж. Декоративно, обикн. саксийно растение със сърцевидни, асиметрични, пъстро обагрени листа и с дребни бели, червени или оранжеви цветове. Begonia. На масичката до прозореца се надуваше с красотата си едра бегония с тъмночервени атлазени листа, изпъстрени със сребристи петна. П. Бобев, ЗП, 69.
— От фр. собст.
БЕГОТНЯ`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Бягане, тичане. Зунка, като помисли, че я гонят, за да я бият, вече се втурна на истински бяг. Зунка напред, татко подир нея .. викове, закани, но тя стана неуловима .. Аз и мама седнахме в колата и с голямо неспокойствие следяхме беготнята. Д. Немиров, КБМ, 112-113. Но тук изеднаж се дигна голяма беготня на улицата и бае Минъо влезе при нас с някаква крива усмивка на уста: — Май че му се вижда вече края — каза той. — Майор Узунов избягал с другарите си на лодка по Дунава. А. Страшимиров, А, 321.
БЕ`ГЪЛ1, -гла, -гло, мн. -гли, прил. 1. Който се появява за много кратко време; едва забележим, едва доловим. Тя хвърли бегъл поглед към нас и зашепна нещо на ухото на Сарандовица. Й. Йовков, ВАХ, 15. — Всеки има това чувство! — отвърна непознатият и отново някаква бегла усмивка мина през устните му. П. Вежинов, ДБ, 282. Неговата страст да улови най-беглите нюанси на природата е била тъй голяма, че той е излизал на полето с десетина платна и от като пукне зората, дорде падне здрач на всеки час, той е минавал от една картина на друга, за да изрази всяка промяна в небето отделно. Худ., 1909, кн. 3, 14-15. // Който се извършва за много кратко време, набързо. От малкото си бегли срещи с него тя го бе преценила като спокоен и честен човек. М. Грубешлиева, ПП, 146.
2. Който е станал или е направен набързо, повърхностно без задълбочаване или подробности. Той е държал наистина дневник, но при оная натрупана и усилена работа, която е имал да върши по своята мисия, едва ли е можал да внесе в него къси, бегли и отривисти бележки. К. Величков, ПССъч. VIII, 274. Беглият анализ, който е направил за Ботевата поезия, не потвърдява това негово мнение. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 218. Тази статийка е един бегъл поглед върху старата и нова българска книжнина. СбПер. п, 78. Бегъл преглед върху последните политически събития. Бегло описание. Бегли скици.
БЕ`ГЪЛ2 -гла, -гло, мн. -гли, прил. Старин. Рядко. Който е избягал от място на заточение, от крепостничество. — Не бегли отроци, не хусари, а орли и соколи ще поведа срещу молите и велики боляри. Ст. Загорчинов, ДП, 328-329.
— От рус. беглый.
БЕГЪЛКА` ж. Рядко. Жена беглец. Засвяткват преследвачите с фенери / като с очи на вълци кръвожадни. / След бегълките няколко потери / и хайката отвред ще ги нападне. Бл. Димитрова, Л, 140.
БЕДА` ж. 1. Нещастие, злополучие, злочестина. Но Тертера очакваха други, по-големи беди. На следующата година татарският хан Ногай нахлу в България с десетхилядна орда татарски конници и немилостиво опустошаваше областите й. Ив. Вазов, Съч. XIV, 58. Най-голямата беда, която можеше посем сега да ни постигне, беше да прекараме няколко години тука или на заточение. К. Величков, ПССъч. I, 149. Същият мъжки глас по-меко отвърна отблизо: — Беда, княгиньо! Села и гори запалени от славяни, които идат към Сердика. Ст. Загорчинов, ЛСС, 117. — За доброто, което ми стори, вземи тая върбова свирчица. Изпаднеш ли в беда, свирни с нея и аз ще ти се притека на помощ, където и да съм. Ив. Планински, БС, 78. Беда сполетяла семейството, грабеж и смърт. Д. Талев, ЖС, 55. Парите от беда, беда раждат. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 44. Беда беда ражда. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 59.
2. Тегло, неволя. Народните беди са чужди на болярите. Попитай народа. Ив. Вазов, Съч. XIV, 68. Нищо ново не се случи в село, нищо необикновено. Се` същите беди, се` същите тъги и радости. Елин Пелин, Съч. I, 37. И рекъл бях: аз няма веч да плача / за тежките на тоз народ беди! П. Р. Славейков, 1873, кн. 4, 386. И съм думал: О Боже мой!… Защо други не по-добродетелни от мене, .., са честити, а мен си оставил да страдам толкова беди? П. Кисимов, OA (превод), ч. I, 118.
3. Нещо лошо; неприятност, пакост. — Но ти и нам ще докараш беда, Ивайло, ако Годеслав узнае, че сме те прибрали. Ив. Вазов, Съч. XXI, 49. Като слизаха по стълбите, огърлицата й се скъса, .. Но бедата не спря дотук. М. Грубешлиева, ПП, 13. При това голямо производство можеш ли да спазваш добър процент на метал? — Там е бедата, че производството не е увеличено, а процентът спада. X. Русев, ПЗ, 31-32. Копривата расла, коза я опасла. / Ах, беда голяма! / Що ще каже мама? СбХ, 44.
4. Диал. Вина, обвинение върху някого. // Наказание, което се заплаща — за някаква вина, по някакво обвинение. Сичко живо за беда дадохме / па не може беда да платиме. Нар. пес., СбНУ XLIII, 297. • Нар-поет. беда бедя. Стояна беда бедили, Доне, / Стояна беда бедили, / ведили и укривили, /
