.. /, че го в темница фърлиха. Нар. пес., СбГЯ, 51.
◇ Не е беда. Не е страшно; не е опасно. — Докторът каза да лежа неподвижно, сърцето не било в ред. — Не трябваше да ставаш — .. Щях да дойда по-късно. — Нищо, за толкова не е беда. Ем. Манов, ДСР, 458.
Туна беда. Диал. Беда от нищо, без да има вина.
БЕДАДЖИ`Я, -и`ята, мн, -и`и, м. Диал. Клеветник, злосторник. Ой рако, рако, / рако осмокрако, / рако бедаджийо; / рако кавгаджийо, / като си дошъл / за моята щерка, / камо ти зурли, / зурли и тупане? Нар. пес., СбНУ XXV, 7.
БЕДЕВИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Диал. 1. За кон или кобила — който е от породиста, арабска порода; арабски. Имаха и двамата по един юрюк — бедевия кон, които на много турски сватби бяха надпрепусквали много коне .., но двата юрюци коня не бяха се надварвали още. Ц. Гинчев, ГК, 256.
2. Като същ. м. и ж. Кон или кобила от арабска порода. Телкиджията и Таушан .. имаха арабски бедевии — на едина бяла, а на другия — черна, дълги и сухи като хрътки. Ц. Гинчев, ГК, 148-149. Из горнооряховския път, .., се зададе един конник на един бял кон — бедевия, който идеше към Геран. Ц. Гинчев, ГК, 380.
— От тур. bedevi ’бедуински’.
БЕ`ДЕКЕР м. Книж. Пътеводител, справочник за пътешественици и екскурзианти с описание на маршрути, местности и т.н. При ъгъла млада англичанка усърдно рисува с акварел колонадата. На две крачки баща й пуши лулата си и прелистя бедекера. К. Константинов, ПЗ, 139.
— Нем. от собств.
БЕДЕ`Л, мн. няма, м. Истор. През османското иго — данък, плащан от християни вместо военна повинност. От раята са захванале да вземат бедел даже и от пеленачетата, и нам ни разказват за някакво си равенство. Хр. Ботев, Съч. 1929, 321. Данък, какво ще ся рече? Данък или дан е общото по нас вергия, харач, по-преди и сега бедел. П. Кисимов, OA (превод), ч. I, 94.
— Араб. през тур. bedel ’откуп’.
БЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който няма достатъчно материални средства, имот и живее в лишения и недоимък. Противоп. богат. Той е благороден и светец, защото има милост за бедния народ .. Каквото има, дели с гладните и голите. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 12-13. Баща й беше беден и освен воденицата, която държеше под наем, нямаше нищо друго. Елин Пелин, Съч. I, 89. Той беше съвсем беден, нямаше пари за учебници и вечер, когато другите почиваха или учеха, работеше в някакъв ресторант като келнер. Д. Димов, Т, 93. Панко беше крайно беден селянин. Няколкото парчета нивици, които имаше, бяха песъчливи и неплодородни. Д. Ангелов, ЖС, 73. Бедни хора. Бедно семейство. // За държава, град, село и под. или предприятие, стопанство — който има слабо развита икономика, малки доходи и не е добре уреден, обзаведен или благоустроен. Противоп. богат. Само тук-таме, в най-бедните и полуизгорени села, виждаха дрипави селяци. Й. Йовков, СЛ, 139. По-нататък в писмото майка й се вайкаше за тях си там, продължаваше в бедния дом същият живот в непрестанни грижи и неволи. Д. Талев, И, 627. Беден квартал. Бедна околия. Бедно изостанало градче. Бедно стопанство.
2. Който се състои от неща в недостатъчно, в ограничено количество и обикн. с малка стойност, за малко пари; оскъден. Противоп. богат. Духовитият тоя турчин добре ще е знаял бедната, твърде бедната тогава екипировка на нашата армия. Й. Йовков, Разк. II, 122. Инвентарът на заведението беше беден. В събота винаги не достигаха столове. Д. Кисьов, Щ, 197. Раздигна стрина Радовица своята малка и бедна трапеза и седна след това пак над чекръка. Т. Влайков, Съч. II, 156. Бедно меню. Бедна вечеря. Бедна закуска. Бедна библиотека. Бедна реколта.
3. Понякога с предл. на, откъм. В който няма достатъчно количество от нещо, обикн. някакви ценни съставни части. Противоп. богат. Та и животното царство тука [в Гренландия] е твърде бедно и произвежда само бели мечки, .., лисици и някакви си зайци. С. С. Бобчев, ПОС (превод), 281. Новият начин е особено практичен при извличане на желязо от бедни руди, както и в страни, където няма условия за построяването на високи пещи. ВН, 1959, бр. 2495.*
4. Купуваше гергьовско сирене, най-бедно откъм масло, което стоеше твърдо като камък. Ив. Хаджийски, БДНН II, 23. Колкото мястото е по-сухо, толкова и тиквите биват по-сладки, .., а колкото мястото е по-влажно, толкова и тиквите биват по-едри, но затова пък по-бедни на захар. Г, 1906, бр. 9, 137. Полярната зона обхваща Централния полярен басейн [Арктика], покрит през цялата година с лед, беден на живот поради ниската температура на водата. Д. Богданов, ТА, 29. Още тогава на мене ми стана ясно колко беден откъм външни събития е бил животът на Христо Смирненски. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 136. // За растителност, коса и под. — който е израсъл в недостатъчно количество; оскъден. Противоп. богат. От двете страни на широкото шосе с плитки канавки се издигаха полегато невисоки хълмове, обрасли рядко с бедна растителност. Й. Радичков и др., ГСП, 135. Последен дойде волнонаемният учител Продумков — небръснат, с мръсна риза, с бедна, рижа косица на кръглата си глава. П. Вежинов, НС, 173.
