тая бегликчийска къща се състои от стенописи и от резби в двете вътрешни сгради. П. Теофилов, К, 53. Бегликчийски коне.
БЕГЛИКЧИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Истор. Занятие, поминък на бегликчия; закупуване и събиране на данъка беглик. Къщата е строена за копривщенеца Ненчо Ослеков, който се е занимавал отначало с бегликчийство, а по-късно с търгуване на абаджийски стоки. П. Теофилов, К, 64.
БЕГЛИКЧИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бегликчия; млад бегликчия.
БЕГЛИКЧИЛЪ`К, мн. няма м. Истор. Бегликчийство. Жителите му остават повечето на странство в Цариград и на други места, като са занимават с абаджилък; а отколе с бегликчилък. С. Бобчев, ПОС (превод), 68.
БЕГЛИКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Истор. Човек, който е събирал или е закупувал данъка беглик за хазната на Османската империя. После се чу, че в каазата са дошли хората на бегликчията султановия данък да събират. П. Спасов, ГЛЗЗ, 14. Всред копривщенските чорбаджии най-богати били бегликчиите. Те събирали десятъка от стадата по цяла Европейска Турция. Бегликчиите наемали по няколкостотин саиджии, панти и овчари за помагачи при събирането на данъка. П. Теофилов, К, 20.
— От тур. beğlikçl. — Друга (диал.) форма: бегледжи`я.
БЕГЛИ`ЦИ, мн., ед. (рядко) бегли`ца, ж. Диал. Овце, които са били вземани за данъка беглик. „Вала тебе, Ян кеайо, / тука върва и браници / и браници и беглици / я не знаем, койе стадо / койе стадо твойе беше.“ Нар. пес., СбНУ III, 21.
БЕГЛИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с беглик (в 1 и 2 знач.). Имала й мама имала / имала й двама синове / .. че ги на кяра прооди / .. беглишко стадо да пасат. Нар. пес., СбНУ XXVI, 80.
2. Който е свързан с данъците, които се събират за хазната на султана. Подир жетва Геранският бей прочете снопето и след една неделя се складоха на беглишкия харман край селото десет големи купни и три кладни с жито. Ц. Гинчев, ГК, 302. Закъсня това лято събирането на десятъка .. Никой нямаше право да превозва и да вършее, докато не се вземе и овършее десятъка и не се насипе житото в беглишкия хамбар. В. Геновска, СГ, 315.
3. Разг. Безстопанствен. — Тук не е беглишки чаир да си пасете конете! — вика им той. Й. Йовков, СЛ, 106. Беглишко пасище. Беглишка ливада.
БЕ`ГЛО нареч. 1. Набързо, за кратко време, едва забележимо. Спас бегло прокара поглед по матросите. Д. Добревски, БКН, 9. В първия миг момчето се обърка. Озърна се, погледна бегло изпод вежди девойката, наведе глава. Цв. Ангелов. ЧД, 14. — Другарю Диневски, какво? — попита младши лейтенантът и бегло се усмихна. Б. Несторов, СР, 202. Райко ме поздрави бегло и продължи разговора. С. Северняк, ОНК, 51. // За миг, мигновено. Още когато го видя за пръв път, той й хареса и тя си помисли бегло, че с него сигурно ще й бъде приятно. К. Кръстев, К, 156.
2. Не много подробно; повърхностно Докторът прекъсна речта си, разтвори един от тях [вестниците] и ги преглеждаше бегло. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 156. В природата той вижда само онова, което остро се хвърля в очи и може да се предаде в слово най-бегло, най с едри черти. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 95. Въпросите в доклада са засегнати бегло. // Недостатъчно, малко. Година преди това аз бях дохождал вече в София и познавах бегло града. К. Константинов, ППГ, 84. Всъщност ние се познавахме доста бегло и да бяхме се сблъскали в Париж, едва ли бихме разменили повече от една-две незначителни фрази в смисъл „какво ново“ и „как вървят работите“. Б. Райнов, ДВ, 8.
БЕ`ГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на бег, който се отнася до бег; беговски, бейов, бейовски, бейски. Дружина стигна, пристигна / до беговата кория. Ц. Церковски, Съч. II, 180. Ой, Фидано, Гюлфидано, / майка кара Гюлфидана / да не оди нощно време / на чешмите беговите / да залива студна вода. Нар. пес., СбНУ XVIII, 79.
БЕГОВИ`, -а`, -о`, мн. -и`, прил. Спорт. 1. Който се отнася до бягане (във 2 знач.). Бегова дисциплина. Бегово разстояние. Бегови тренировки.
2. Който е предназначен за състезания по бягане. Бегови обувки. Бегови ски.
— От рус. беговой.
БЕ`ГОВИЦА ж. Жена на бег; беица, беевица. На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето, .., продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, .., един низ от 17 върви маргарит. М. Георгиев, Избр. разк.,
БЕ`ГОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Бегов; бейовски, бейски. Беговски слуги. Беговски имоти.
БЕГО`М нареч. С бягане, с тичане; тичешком, тичешката. Хатипов .. сам хукна .. От пазара до околийското управление нямаше и двеста метра, Хатипов ги премина бегом, тропайки с ботушите си. Ем. Станев, ИК I, 249. Детето се спусна бегом към дъскорезницата. К. Велков, СБ, 104.
◇ Бегом марш (съкр. бегом). Команда за бягане. — Внимание, другари! — извика той. — С движение по един от двата фланга да се стигне до оградата пред нас… Бегом марш! Ив. Мартинов, ДТ, 182.
БЕ`ГОМ нареч. Диал. Набързо, бегло.
