Page:RBE Tom1.djvu/542

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


нови патрони, попадаше на празни места по кожените колани и бараше с трескаво бързи пръсти по кръста, по гърдите, докато попадне на останали там патрони. Д. Талев, И, 131.

3. Диал. Занимавам се с нещо; работя, правя, върша; пипам. Никак не може да седи мирен и да не бара нещо, такъв въртокъщник се беше родил на света. Л. Каравелов, Съч. II, 132-133. Пусти Димо — / като хала бара: / с една коса / три откоса кара. К. Христов, СК, 45. // Непрех. Правя, постъпвам някак. Практически доколко е благоразумен някой си, то най-харно ся познава по това: как бара и връти парите, сир. как ги печели, пести и треби. Й. Груев, СП (превод), 208.

4. Диал. С отриц. не. Оставям на спокойствие някого; не обезпокоявам, не задявам, не закачам. — Първият вардач ходи` само веднъж в Пловдив да се тъжи от нас, па нищо не направи и веки не ни бара. Ив. Вазов, Съч. VI, 205. Не гази ли ти мечка ръжта, не барай я. Погов. Н. Геров, РБЯ I, 25.

5. Диал. Търся, диря, обикн. като питам, разпитвам или оглеждам. — Бре, шопе, ние со свещ те бараме! Едва те изнайдосме. Ив. Вазов,* Съч. XXV, 118. Младо да ме чекаш до девет години, / до девет години, до десет пролети, / ако я не дойдам до десет пролети, / юнак да си бараш, юнак спроти мене, / юнак спроти мене, юнак зараде мене. Нар. пес., СбБрМ, 485. Бараа, тражиа, коя беше таа жена, що го остаи изворчето отворено. Нар. прик., СбНУ XIV, 121. Опинци няма на нозете, гайда бара да купит. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 11.

6. Непрех. Диал. Ходя. — Море ай та тебе, млад Янкуле, / учи, карай невестата: / море да не бара ката дена. / Ката дена поправена. Нар. пес. СбНУ VII, 62. барам се I. Страд. от барам в 1-5* знач. II. Възвр. от барам в 1 знач. бара се безл. Дженнер отиде в Лондон, за да покаже на побратимите си лекари как ся бара с присаждание шарка. Й. Груев, СП (превод), 95.


БАРАМИ`НА ж. Спец. Стоманен прът със заострен край за издълбаване на дупки в каменна маса; пробой. Какъв е този мравуняк от млади хора, които къртят камъни, … строят мостове от желязо и бетон, копаят камъка с барамини и хвърлят във въздуха цели канари? А. Каралийчев. НЗ, 128. Скриптят колички, звънтят барамини, ехтят удари от копачи. Н. Хайтов, ШГ, 100.

— Ит. barramina.


БА`РАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от барам и от барам се.


БАРА`ЧЕСТ, -а -о, мн. -и, прил. Диал. Космат. Игуменът Натанаил беше* барачест, едър, силен човек. Ив. Вазов, Съч. XXII, 44. Има нещо силно в тоя вече „попрекарал мъж“ със сухо, барачесто лице и орлов нос. Н. Хайтов, ШГ, 246. Той беше около петдесетгодишен як, широкоплещест човек, с голяма барачеста глава, до която рядко се докосваха бръснарски ножици .. Хр. Пелитев, ХО, 15. Блуждаещите очи на Иван се спряха неволно върху набитата фигура на джезаджията и се плъзнаха по разголените му барачести ръце, още жилави и мускулести, сякаш изваяни от бигор. А. Христофоров, А, 98.


БАРА`ЧКА ж. Умал. от барака; малка барака. Навътре, все отдясно, се забелязват малки барачки, скърпени набързо от изпочупени дъски, от изпотрошени тухли, от непотребни тенекии. Г. Караславов, Избр. съч. III, 55. — Все ще намеря парче хляб .. Ще си отворя една барачка и ще кърпя кундурите на сиромашията. П. Здравков, НД, 47. Вече влизаха в тясно дворче, .., с ниски дървени пристройки в дъното — барачка за зимника и курник, с дръвник за сечене на дърва. П. Вежинов, BP, 72.


БАРАШИ`К неизм. прил. Диал. Примирен, съгласен; барашък. — Чакат ни, — проговори мюфтията, — да идем и недей му мисли много, кажи, че си барашик, да се свърши по-скоро тази отдавна чакана работа и да се развесели всичката дружина, .. Ц. Гинчев, ГК, 160-161.

— От тур. barıs ’мир, помиряване’.


БАРАШЪ`К неизм. прил. Диал. 1. Примирен, съгласен; барашик.

2. Като същ. м. Помирение, сговор. — Барашък сте направили, а? Харно, харно. Т. Влайков, Съч. III, 280.


БАРАЩИ`САМ. Вж. баращисвам.


БАРАЩИ`СВАМ, -аш, несв.; баращи`сам, -аш, св., прех. Диал. Помирявам, сдобрявам, спогаждам. Стоян и Рае са караха, та ги баращисвахме. Н. Геров,* РБЯ I, 25. баращисвам се, баращисам се страд.

БАРАЩИ`СВАМ СЕ несв.; баращи`сам се, св., непрех. 1. Помирявам се, сдобрявам се, спогаждам се. — В интереса ви е, аз съм ти говорил и друг път, да се баращисате; .. Вярвай аллаха, мене много пъти са ми говорили агите, че и самси войводата ми каза онзи ден: „Ти догде не влезеш помежду им, те няма да се сдобрят.“ Ц. Гинчев, ГК, 156.

2. Сговарям се за нещо. Всеки да бъде готов! От седем до седемнадесет и до седемдесет години! Седем краля са се баращисали против нас, но ние не щем да знаем дори ако са седемдесет и още веднъж седемдесет. Хр. Бръзицов, НЦ, 253.

— От тур. barıșmak.


БАРАЩИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от баращисвам и от баращисвам се.


БАРБАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Остар. Книж. Варваризъм.

— Фр. barbarisme.


БА`РБАРИН, мн. ба`рбари, м. Остар. Книж. Варварин.

— От гр. βάρβαρος през фр. barbare.