БАРБЕКЮ`, мн. -та, ср. 1. Скара за печене на месо на открито, обикн. с дървени въглища. На димящите барбекюта .. цвърчаха мръвки, които никога не са се докосвали до хладилник. ДТ, 1999, бр. 262, 5. Парчетата агнешко .. престояват в маринатата 4 часа. Пекат се на барбекю 10-15 минути. 24 часа, 1999, бр. 212, 11. // Запален огън за печене на скара, обикн. с дървени въглища. Разноцветните сенници, разпънати около алпинеум с малко фонтанче и откритото барбекю, създават весела и приветлива атмосфера. СТ, 1999, бр. 41, 27.
2. Градинско увеселение или домашен прием на открито, на който се поднасят блюда, приготвени на такава скара. Зад къщата има и градина за барбекю. НТ, 1999, бр. 162, 11.
3. Месно блюдо, приготвено чрез печене на такава скара. Най-известният сос за барбекю е на доматена основа .. Гъбените сосове също са добро допълнение към барбекюто. 24 часа, 1999, бр. 212, 11.
— От амер. хаитянски през англ. barbecue.
БАРБИТУ`РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Барбитурова киселина. Хим. Органично съединение, получавано от кондензацията на урина с етер, чиито производни притежават силно сънотворно действие.
БАРБО`НКА ж. Диал. Барабонка. Чарничовите ягоди (барбонки) с жадност ги ядет кокошките, юрдечките, фитките, патките и другите домашни птици. З.* Княжески, ПРШ (превод), 7.
БАРБУ`Н м. Дребна морска риба с продълговато, покрито с големи люспи пъстро-червено тяло, страните и корема бели, с две дълги мустачета на долната устна. Mullus barbatus ponticus. Барбунът се среща по крайбрежните води само през топлия сезон на годината. П. Дренски, РБ, 204. За пържена риба, обаче, ще отскочим до Гърция, .. Там, на брега на морето, ще ви предложа червени, като позлатени, барбуни. К. Константинов, СЧЗ, 170-171. В два дни гнездото става готово и женската като снесе тамо яйцата (..) си, мъжката накъсва, та донася още листие и покрива с тях яйцата отгоре .., а за да не дойде друга риба да разбърка, барбунът стои над него като страж, та пази цели три недели. ИЗ 1874-1881, 149.
БАРБУ`НКА ж. Умал. от барбуня; малка барбуня. Софрата не се поддавала на описание: .. А риби! От големия омар до малката барбунка. Хр. Бръзицов, НЦ, 302.
БАРБУ`НЯ ж. Барбун. От рибите тук живеят някои видове попчета, морските кучки, барбунята и др. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 13. През лятото тези риби отсъствуват в крайбрежните води — .. На тяхно място са дошли нови видове — хамсия, сафрид, барбуня, които предпочитат топлите води. П. Коларов, РП, 4.
— От ит. barbone през тур. barbunya.
БАРБУ`Т1 м. Хазартна игра с три зара, в която печели онзи, който е получил най-голям брой точки. При него често се събираха най-запалените играчи на белот и барбут и понякога до разсъмване разиграваха доста едри суми. Парите минаваха от ръка на ръка. В. Нешков, Н, 95.
— Тур. barbut.
БАРБУ`Т2 м. Стара дребна турска златна или сребърна монета; барбутка. И. .. посипаха се жълтици. Между тях какви ли не щеш: маджарски пендари, турски пендари, .., барбути, ирмилички. Ст. Чилингиров, ХНН, 48.
— Тур. barbut.
БАРБУ`ТКА ж. Барбут2. Нагреби жълти кременци, / нагреби бели барбутке, / откупи тия цинцаре. Нар. пес., СбНУ XLI, 424.
БА`РВАМ, -аш, несв.; ба`рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ба`рнат, св., прех. Разг. 1. Докосвам с ръка, с пръст някого или нещо за кратко време, веднъж с едно посягане; пипвам. — Бре! — Бре! — чудеха се наоколо, а някои пристъпяха по-близо и посягаха към камионетката, пипаха тук-там боязливо. — Барни, барни! — подвикваше Карловеца и тихо се смееше. Б. Несторов, СР, 214. А и това, моят баща, .., какъв човек беше. Суров човек .. Ха барнеш нещо, току изблещи очи: „Не пипай, каже, това е мое.“ Кр. Григоров, Р, 174. — Случвало ли ти се е да закачиш ученичка? Митю Христов учудено разшири очите си. — Ей тъй, да барнеш де! — помогна му младият. М. Яворски, ХП, 121.
2. Извършвам нещо, свършвам някаква работа; пипвам. Преди да се ожени, нищо не барваше в къщи.
3. С отриц. не. Не обезпокоявам, не задявам, не закачам2 , оставям на спокойствие; пипвам. Савата мълчеше .. Той помоли пазача да я настани в едно от фабричните помещения. Кула примираше за сън, .. — Ще лежиш, докато уредя работата. Никой няма да те барне повече. Ив. Хаджимарчев, ОК, 221. Видяха се и общинарите в чудо: търговецът имал големи достове, не смеят да го барнат. Н. Хайтов, ДР, 73. барвам се, барна се I. Страд. от барвам. II. Възвр. от барвам в 1 знач.
БА`РВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от барвам и от барвам се; пипване.
БАРД, ба`рдът, ба`рда, мн. ба`рдове, след числ. ба`рда, м. Книж. У келтите — странстващ народен поет-певец, който възпявал боговете, героите, природата, любовта и женската красота. Каледонянете, жители на Северна Шотландия, имали комахай непретанка
