може некоя друга да се барабари с нея. М. Георгиев, Избр. разк., 70.
— Друга форма: бараберя`.
БАРА`БИН, мн. бара`би, м. Простонар. Бараба.
БАРАБО`ЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Барабоен, картофен.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: брабо`ев.
БАРАБО`ЕН, -о`йна, -о`йно, мн. -о`йни. Диал. Прил. от барабой; барабоев, картофен.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: брабо`ен.
БАРАБО`Й, -о`ят, -о`я, мн. (рядко) -о`и, м. Остар. и диал. Картофи. Тук се сее ръж, пшеница, .., боб, тикви, барабой. Ив. Вазов, Съч. XVI, 29. Видният чешки учен Константин Иречек, .. пише: „Пататите (картофи, барабой) тепърва сега полека-лека се разпространяват. Сл. Петров, РКХО, 73. Земята дава жита, барабой (картофи), ориз. С. Бобчев, ПОС (превод), 285. От растенията на умерените страни са свойствени: овес, ячмен, .., барабой, лен, коноп, борика, ела. К. Смирнов, З, 97.
— От рум. barabói. — Други (диал.) форми: барамбо`й, брамбо`й, брабо`й, барбо`й, брбо`й (вж. Ст. Стойков, Езиковедски изследвания в чест на акад. Стефан Младенов, 1957, с. 130).
БАРАБО`НКА ж. Диал. 1. Обикн. мн. Изпражнения на дребен рогат добитък (овци, кози) или на заек.
2. Плод на някои дървета или храсти във вид на дребно твърдо зърно. // Плод на черница; бобонка, дуд, дуда.
3. Пъпковидно образувание по листа или стъбла на растения. Хората сбъркали, та вместо да ядат клубените под земята, яли „барабонките“ по стеблата на картофа и щели да се изтровят. Н. Хайтов, ШГ, 255.
4. Сачма.
— Други форми: брабо`нка, барбо`нка.
БАРА`Ж1 м. 1. Изкуствена преграда в корито на река, за да се повдигне нивото на водата и да се отбие тя изцяло или отчасти в канал, тунел и под.; бент, яз. Напролет зад малките баражи ще светнат очите на няколко малки язовира. С. Северняк, ОНК, 169. Реката спира за отдих пред баража и по неговата дъга от цимент се разлива като веер надолу и движи турбината. Ст. Станчев, HP, 36.
2. Съоръжение за укрепване дъното на пороите, предназначено да задържа наносите на водата, да намали наклона на пороя, без да задържа водната маса.
— Фр. barrage.
БАРА`Ж2 м. Спорт. В колективните спортове (футбол, волейбол и др.) — допълнителна подборна среща, мач за класиране в някакво първенство, за оставане (или преминаване) в по-висша лига. Много е възможно и двата тима да се класират за световното, но при всички случаи единият ще отиде на бараж. СТ, 1999, бр. 49, 31.
— От фр. barrage.
БАРА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който се отнася до бараж. Пораснал беше въглищарският син, учил се, поблъскал се година — две на Баташкия водносилов път и ето го сега ръководител по строежа на най-високата баражна стена у нас, която ще залости коритото на Въча. Н. Хайтов, ШГ, 79. Баражно строителство.
БАРАЖИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Преграждам река или укрепвам дъно на порои посредством бараж, баражирам се страд.
БАРАЖИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от баражирам и от баражирам се. Баражиране на река.
БАРА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Човек с дълги и рошави коси.
2. Куче с дълги и рошави косми.
— Тур. barak ’космат, влакнест’.
БАРА`КА ж. Лека едноетажна дъсчена постройка обикн. с едно помещение за временно ползуване като жилище, работилница, за съхраняване на нещо, за продажба на стоки и под. По тротоара около гарата са наредени дъсчени бараки, в които червендалести мъже и едри жени продават ябълки, бонбони. Н. Фурнаджиев, МП, 102. На кариерата нямаше никаква постройка освен една голяма дървена барака, в която работниците се прислоняваха при крайно лошо време. Д. Ангелов, ЖС, 316. Тук са карантинните бараки, в тях са нощували половината от другарите ви. Ал. Константинов, Съч. I, 99. Обущарска барака. Барака за дърва и въглища.
— Ит. baracca през тур. baraka или гр. μπαράκα. — Цариградски вестник, 9. VII. 1855 (вж. Л. Банков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, с. 225).
БА`РАМ, -аш, несв., прех. 1. Разг. Докосвам с ръка, с пръст; пипам. Той се спуска и пипа пъргавата ръка, .. Па му бара дебелия шинел, копчетата. Ив. Вазов, Съч. X, 100. Дружината се събрала около огъня, на който се пекъл на шиш един матор овен; гиздаво момче го въртяло, барало го час по час с пръстите си и облизвало ги с езика си. Л. Каравелов, Съч. II, 154. — Ами кой го е изгорил [джубето], бре? Кой го е навирал в огнището? .. — Не съм ма, мамичко, не съм го барал, правичката ти казвам! Г. Караславов, Тат., 208.
2. Непрех. Разг. Обикн. с предл. по. Опипвам с ръце, за да намеря нещо. Иванча не го сдържа.* Той се повдига с пъшкане на леглото и почва да бара в тъмнината по масата, да търси кибрит. Ал. Константинов, Съч. I, 297. Все по-често ръката, която машинално посягаше към патрондашите за
