АПОЛО`НОВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Разг. Аполон (във 2 знач.). — Откак се помня, всички момичета са се отнасяли към мене като към посредник между тях и всевъзможните аполоновци, с които се любят. Др. Асенов, И, 12.
АПОМИКСИ`С м. Биол. Безполово размножаване при организмите, при които се развива зародиш без оплождане с два вида: апогамия и партеногенеза.
— От гр. ἀπο ’без’ + μῖξις ’съвъкупление’.
АПОМИ`КТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Биол. Прил. от апомиксис. Апомиктно размножение.
АПОМОРФИ`Н, мн. няма, м. Апт. Бял, кристален, отровен прах, разтворим във вода, алкалоид на морфина, който предизвиква повръщане и се използва в медицината при отравяния и лечение на алкохолици.
АПОПЛЕКСИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Апоплектичен. Кметът д-р Прикс умря днес после пладне от апоплексическиудар. С, 1894, бр. 1391, 1.
АПОПЛЕ`КСИЯ ж. Мед. Кръвоизлив в мозъка, често придружен с парализа на тялото или на отделна негова част; инсулт, удар. Той умря от апоплексия след няколко месеца. Ив. Вазов, Съч. X, 161. Той беше проповедник и един ден на амвона му падна апоплексия, която не го умори, остави го обаче до гроба разслабен. С. Радулов, НД, 133.
— От гр. ἀποπληξία ’вцепеняване’.
АПОПЛЕКТИ`К, мн. -ци, м. Мед. Лице, което е парализирано от апоплексия или е предразположено към апоплексия.
— От гр. ἀπόπληκτος ’поразен от удар’.
АПОПЛЕКТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Мед. Който е свързан с апоплексия; апоплектически. Апоплектичен удар.
2. Който е предразположен към апоплексия обикн. поради затлъстяване, високо кръвно налягане и под. До мен стои пълничък господин с два хляба под мишница и с извехтяла адвокатска чанта в другата ръка. Апоплектичен тип. Всеки миг може да получи удар и да се строполи на земята. Св. Минков, Избр. пр, 465. Генералът, с мургаво-червено апоплектично лице, бръсната глава и светъл спортен костюм, играеше табла с директора на „Родопски тютюн“. Д. Димов, Т, 19.
АПОПЛЕКТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Апоплектичен. Лицето му, от червено станало синьо, изражаваше ужасни душевни страдания, то добиваше апоплектически вид. Ив. Вазов, Съч. XXV, 202.
АПОПЛЕКТИ`ЧКА ж. Мед. Жена апоплектик.
АПОПЛЕКТИ`ЧНО. Нареч. от апоплектичен. Кръв нахлу в лицето на Пасков и почервенелите му бузи затрепераха апоплектично. Д. Вълев, З, 159. — Страхувате ли се? Началникът на гарнизона почервенява гъсто, апоплектично, но пита спокойно: — От какво да ме е страх? Др. Асенов, ТКНП, 148.
АПОПЛЕКТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Мед. Отвл. същ. от апоплектичен. Когато видях неговия слисан и смутен поглед, .., неговите посинели до апоплектичност бузи, аз си помислих, че той няма да преживее тия извънчовешки нравствени сътресения. Ив. Вазов, Съч. XVII, 151-152.
АПОРИ`Я ж. Филос. В старогръцката философия — неразрешим или трудно разрешим логически проблем поради възникване на противоречие, наличие на аргумент против очевидното, общоприетото.
— От гр. ἀπορία ’безизходност, затруднение’.
АПО`РТ1 м. Финанс. Вноска от движими или недвижими* имоти и като дялово участие от страна на съдружник в едно предприятие.
— От фр. apport.
АПО`РТ2 междум. Рядко. Възглас за отправяне на заповед „донеси!“ към дресирано куче.
— Фр. apporte.
АПО`РТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Търг. Който се отнася до апорт1. Апортно участие.
АПОРТЬО`Р м. Финанс. Лице, което участва в учредяването на предприятие с част от капитала не в пари, а в имущество.
АПОСТЕРИО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Филос. Който е получен въз основа на опита. Противоп. априорен. Апостериорен извод.
АПОСТЕРИО`РИ нареч. Книж. Въз основа на опита, на познаване на фактите. Противоп. априори.
— От лат. a posteriori ’от следващото’.
АПОСТЕРИО`РНО. Книж. Нареч. от апостериорен. Тома Аквински смятал, че съществуването на Бога не може да се доказва научно. Бог могъл да се докаже само апостериорно: въз основа на съществуването на света като творение на Бога! НТМ, 1961, кн.* 11, 28.
АПО`СТОЛ м. 1. Според евангелието — всеки един от дванадесетте ученици на Христос, които Той избира да разпространяват Неговото учение (Евангелието) по света. Летописите и посланията на апостолите, особено на апостола Павла, са пълни със сведения за свирепствуващия и общия разврат. К. Величков, ПССъч. III, 24. Вместо писмата прочете една „История на католическата черква“, от която научи много полезни неща за апостолите, за светиите. Д. Димов, ОД, 117.
2. Прен. Книж. Самоотвержен борец за някакво
