учение или идея, проповедник на някакво учение или идея. После 1868 г. апостолите, като Левски или като Ангела Кънчов, в късо време покриха България с цяла мрежа революционни комитети. Хр. Ботев, Съч., 1929, 204. Каблешков, една от най-симпатичните и оригинални личности измежду рояка апостоли, които приготвиха априлското движение на 1876 год., беше 26-годишен момък. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 38. В Буенос Айрес има паметници не само на генерали, но и на цивилни люде — някакви странни апостоли на демокрацията. Св. Минков, ДА, 87. Народът нарече Левски апостол на свободата.
3. Само ед. Като собств. име. Църк. Богослужебната книга, която съдържа „Деянията на апостолите“ и техните „Послания“. Наустницата, Псалтирът и Апостолът, даже и Светчето, Хаджи Генчо знаеше наизуст. Л.* Каравелов, Съч. II, 3. В празничен ден той пееше в черква и четеше Апостола. Й. Йовков, Ж, 1945, 23. Спомняше си измъчените лица на учениците си, които пишеха с пръсти на пясък и за две-три и четири години едвам научаваха да четат Светчето и Апостола. Д. Талев, ПК, 246.
— От гр. ἀπόστολος ’пратеник, посланик’.
АПОСТОЛА`Т м. Книж. Апостолство.
— От лат. apostolatus.
АПОСТОЛИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който принадлежи на или е свързан с католическата църква, с папския престол. Апостолическа църква. Апостолически събор. Апостолически делегат.
АПО`СТОЛОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от апостол.
АПО`СТОЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с апостол (в 1 знач.). Апостолски послания. Апостолско предание.
2. Който е свързан с подвизи, със самоотвержен труд в името на високоблагородна цел. На погребението на Каравелов в Русе присъствували представители на всички славянски народи и всички изразили дълбока почит и признателност към писателя и бореца, рано, .., сразен от невярна болест, придобита в непосилния, мъченически апостолски живот. Г. Константинов, ПР, 81. Сарафов разказва: „Без никакви материални средства поехме апостолското си дело. Кирчев взе от дома си две килимчета, аз два чифта пердета в бохчичка, .. и с този трогателно беден реквизит ние започнахме работата си. Ст. Грудев, ББ, 102.
АПО`СТОЛСКИ. 1. Нареч. от прил. апостолски.
2. Прен. Остар. Пеш, пешком. Натоварихме партушините и припасите на тая кола, а ние направихме каквото би сторил всеки честен човек на наше място: тръгнахме апостолски. Ив.* Вазов, Съч. XV, 113.
АПО`СТОЛСТВАМ и АПО`СТОЛСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Работя като апостол сред народа обикн. за организиране на революционна борба. Той всичко вземаше присърце и не му оставаше много време с работата му в училището, със секретарството му, .. Но идваше често при Бориса Глаушев от жажда да апостолствува и от нужда на ума си да бъде непрестанно в напрежение. Д.* Талев, И, 298.
АПО`СТОЛСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от апостолствам; апостолствуване. АПО`СТОЛСТВО, мн. няма, ср. Дейност на апостол (в 1 и 2 знач.). — Та ти даскаллък ли захвана, Кралич? — Официално — даскаллък; тайно — стария занаят. — Апостолство? — Да, революция… Ив. Вазов, Съч. XXII, 91. Преспанци не му се сърдеха, макар да бе груб в своята сприхавост и гневливост. То се виждаше, че неговата гневливост идваше от преголямото му усърдие и пристрастие в апостолството му сред народа. Д. Талев, ПК, 146. Апостолството на Петър и Павел е било съпроводено с редица мъчения. △ Апостолството на братята Кирил и Методий.
АПО`СТОЛСТВУВАМ. Вж. апостолствам.
АПО`СТОЛСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от апостолствувам; апостолствам.
АПОСТРО`Ф м. 1. Грам. Надреден знак във вид на запетая, с който се означава изпусната буква или се предава на български, френски и др. правопис, напр.: наш’та, Жана д’Арк.
2. Прен. Обикн. мн. Книж. Остра дума или забележка, с която предизвикателно се прекъсва говорещо лице. Генков се престори, че не чу апострофа, и продължи да излага марксическите възгледи за ролята на личността. Ем. Станев, ИК I, 68. На другия ден оная паплач от сътрудници, на които статиите и дописките са били хвърлени в коша, като го подхваща — бре, апострофи, бре, освирквания, бре, викове: долу! — докато го бламирали, без да може да си прочете отчета. Чудомир, Избр. пр, 284. — Аз виждам хала ви! .. — уверяваше той, насърчен донякъде от това, че работниците отвръщаха на думите му само със смях и подигравки, но без гневни апострофи. Д. Димов, Т, 281.
— От гр. ἀπόστροφος ’обърнат настрани или назад’.
АПОСТРО`ФА ж. 1. Литер. Стилна фигура — неочаквано обръщение на говорещия към отсъстващи лица или към неодушевен предмет като към одушевен, напр. „покойници“ в: Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба (Ив. Вазов); „пролет“ в — Пролет моя, моя бяла пролет .. / Нека видя първия ти полет, / дал живот на мъртвите площади (Н. Вапцаров).
