сказания. Ив. Вазов, Съч. XIV, 92.
АПОКРИ`ФНО. 1. Книж. Нареч. от апокрифен.
2. Разг. За разпространение на книга, текст — тайно (като апокриф) поради цензура, опасност от преследване на разпространителя. Разпространяваше се апокрифно „Доктор Живаго“ на Б. Пастернак.
АПОЛИТИЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Аполитичен. Хевиметалистите не са чак толкова аполитизирани и деангажирани. Диал., 1990, бр. 7, 13.
АПОЛИТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Аполитичност. Но докато Чехов нямал тесни връзки с работническата класа .. и с труд превъзмогвал своя дребнобуржоазен аполитизъм, Горки бил вече тясно свързан с най-последователните марксисти. Г. Караславов, Избр. съч. III, 394. Филмът „Тревога“ разобличаваше аполитизма и показваше, че няма трети път — или с народа, или против него. НК, 1958, бр. 13, 1.
АПОЛИТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Безразличен към политическите въпроси и безучастен в политическия живот. Той по това време е почти аполитичен — враждебно настроен към буржоазните* и дребнобуржоазните партии, ала и неприобщен идейно към демократичните и революционните движения. Г. Константинов, ПР, 210. Налегне ли го оскъдицата, той изведнъж се преобразяваше в аполитичен човек, с еднакво презрение говореше за всички видове социални системи. А.* Гуляшки, Л, 350.
АПОЛИТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отличава с аполитичност.
АПОЛИТИ`ЧНО. Нареч. от аполитичен. Изказа се съвсем аполитично. △ Държи се аполитично.
АПОЛИТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на аполитичен. Главният герой инженер Васил Братоев произхожда от бедно учителско семейство. Мартинов е подчертал ярко неговата аполитичност на човек стоящ далеч от политиката. С, 1951, кн.* 4, 176.
АПОЛО`Г, мн., -зи, м. Литер. Кратък разказ, обикновено в стихове, с нравоучителна идея, построен върху алегоричното изобразяване на животни или на растения; басня. Българската народна приказка се представя от следните няколко вида: приказки за приключения, басни (аполози). Б. Ангелов, ЛС, 68.
— От гр. ἀπόλογος ’разказ’.
АПОЛОГЕ`Т м. Книж. 1. Раннохристиянски писател, теолог и философ, който горещо защищава основите на християнството. Апологетите Ориген и Тертулиан страстно са отхвърляли обвиненията срещу християните и се стремели да докажат предимствата на християнската вяра пред езичеството. // Специалист по апологетика.
2. Прен. Страстен привърженик на някаква идея, учение и под., чиято правота се стреми да докаже с всички средства. Маската заличава границите между отделните класи. Така поне говорят апологетите на карнавала. Б. Шивачев, ПЮА, 82.
— От гр. ἀπολογητής ’защитник’.
АПОЛОГЕ`ТИКА ж. 1. Богословска дисциплина, която се занимава със защита и утвърждаване на християнската религия. Началото на християнската апологетика се поставя в произведенята на Тертулиан, Ориген и др. ранни християнски писатели.
2. Прен. Книж. Безрезервна защита на някакво учение, което достига до предвзето, прекалено и неубедително възхваляване.
АПОЛОГЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от апологетика; апологетически. Апологетичното отношение към дадена идея винаги замъглява достойнствата й и води до изкривяването й.
АПОЛОГЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Апологетичен.
АПОЛО`ГИЯ ж. 1. Книж. Страстна реч или патетично писмено произведение, което защищава или възхвалява видна личност, дадено учение или идея. Кириловото обширно житие предава доста подробно и в пряка реч полемиката и апологията на писмеността на роден език, която Кирил приема и прави във Венеция срещу т.нар.* „триезичници“, т.е.* срещу онези, които изтъквали, че писменост и богослужение са допустими само на три езика. Ем. Георгиев, Пл, 1969, кн.* 5, 58. Апология на Сократ.
2. Книж. Произведение на апологет.
3. Прен. Страстна защита или възхвала на някого или нещо. Като изяде локума си, той [аптекарят] продължи апологията на творческия труд. Д. Димов, Т, 289. В границите на тъй наречената европейска цивилизация, освен френски, английски и немски съществуват и други големи езици. Аз ще ги назова: испанският и руският .. Няма, обаче, да се спра, за да направя сега апология на тези два езика. Б. Шивачев, Съч. I, 44. „Червените ескадрони“ са такава възторжена тяхна апология, тъй искрена, свежа, дълбока, че й предричаме добър успех, ако се преведеше на езика на тия ескадрони. Г. Бакалов, Избр. пр, 360.
— От гр. ἀπολογία ’защита’.
АПОЛО`Н, мн. няма, м. 1. Мит. Гръцки бог на слънцето, изкуствата и красотата, забележителен* с хубостта си.
2. Разг. Красавец; аполоновец. Възбуждаха ме само бедрата на машинописката. Но тя възпяваше някакъв аполон с горящи като факли очи. Така и не го видях. Мисля, че този красавец съществува само в мечтите й. Сл. Македонски, ЕЗС, 15.
— Собств.
