стройност при съвместното изпълнение от всички участници в един състав (драматичен, музикален, балетен и др.). Основният закон на ансамбъла е: аз да играя за партньора си — и чрез него — за публиката. Л. Даниел, Т, 1954, кн.* 4, 6. За разлика от няколкото давани напоследък пиеси, тук актьорите постигнаха задоволяващ ансамбъл. К. Атанасов, Т, 1954, кн. 2, 64. Тогава за какъв неуспех говорим? — неуспехът на цялото, произтичащ от там, че не се е постигнало онова единение на частите в стройно и завършено цяло, наречено ансамбъл. Р, 1926, бр. 213, 4. // Спорт. Съгласуваност, единство, задружност в изпълнението при спортен колектив. Бързата [баскетболна] игра допада добре на нашите състезатели. Но иска се още повече издръжливост, .., както и по-добър ансамбъл. ВН, 1958, бр. 1998, 3.
2. Колектив, съставен от хор, оркестър, танцова група и под., за изнасяне на концертно-естрадни програми, в които отделните състави изпълняват самостоятелни и съвместни номера. Постиженията на ансамбъла са несъмнени. Той популяризира художествено пресъздадената народна песен и танц. ЛФ, 1958, бр.* 44, 1. Ансамбълът при поделението — първенец в Южна България, изнесе програма от народни хора и физкултурни номера. РД, 1949, бр.* 124, 4. Ансамбъл за песни и танци. // Стесн. Еднороден по състав колектив от артисти, музиканти и др., които изнасят програма. Балетен ансамбъл. Инструментален ансамбъл. Народен ансамбъл. Камерен ансамбъл. Танцов ансамбъл.
3. Муз. Камерно произведение или завършена част от по-голямо музикално произведение, предназначена за неголям състав от изпълнители — инструменталисти или вокалисти. Важна роля в оперите играят вокалните ансамбли — дуети, терцети. Пеене VII кл, 31. Умението да предаде оперната творба не като наниз от отделни, свързани помежду си оперни номера: ария, ансамбли, речитативи, оркестрови епизоди, а като единно, монолитно, симфонично изградено музикално произведение, е едно от най-ценните качества на Акулов. ОФ, 1950, бр.* 1738, 4. Изпълняваха тая вечер прочути ансамбли из опери.
4. Архит. Хармонично единство на пространствена композиция от здания, инженерни съоръжения (мостове, крайбрежни улици и др.), монументална живопис, скулптурни и зелени насаждения. В Копривщица са запазени голям брой стари къщи .. Запазени са цели ансамбли и улици. Ст. Михайлов, БС, 166. Интересен архитектурен ансамбъл представляват и петте Хаджидимитрови къщи, строени през 1820-1833 година. НК, 1958, бр. 25, 3. С голямо майсторство е възпроизведен ансамбълът — валевица, тепавица и караджейка, който също се привежда в действие от водна струя. ВН, 1958, бр. 2982, 4.
5. Комбинация от рокля и пола заедно с манто, жакет понякога в хармонични тонове от един и същ плат. Когато в късните следобедни часове яркото слънце е на заник, вие имате нужда от лека връхна дреха. Предлагаме ви два ансамбъла: десенирана рокля с едноцветно манто и едноцветна рокля с десениран жакет. Л, 1965, бр. 2, 3. — Как ти се виждам в този ансамбъл? — Стои ти като чужд. Отслабнала си много. Б. Балабанов, Избр. п I, 162.
— От фр. ensemble.
АНТАБЛЕМА`Н м. Архит. 1. В античната архитектура — най-горната част на храма, която лежи върху колоните и се състои от три части (архитрав, фриз и корниз).
2. Изобщо основна конструктивна (носеща) част на сграда. Колоните носят антаблемана и дъгите на нишите. М. Бичев, АНВ, 84.
— Фр. entablement.
АНТАГОНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. (рядко) -зми, м. 1. Книж. Непримиримо противоречие, остра борба на враждебни сили, тенденции. В Букурещ по почин на Раковски е било основано в 1861 г. българско читалище, но то не преуспявало отначало поради антагонизма между старите и младите негови членове. М. Арнаудов, БКД, 74. Антагонизмът между християни и мюсюлмани, характерен за цялото османско владичество над Балканите, узаконената дискриминация на поробените и законната пък тяхна кръвна ненавист срещу поробителя — всичко това за две-три десетилетия загубило непримиримата си острота. В. Мутафчиева, KB, 351-352. Разпадането на тоталитарните режими в Източна Европа и СССР бе последвано от съживяването на дълго потискани, но все още силни междуетнически антагонизми. 168 часа, 1991, бр. 19, 14. Сливенци и ямболци се намирали в постоянен антагонизъм — от завист ли, от съперничество ли, кой знае от що. Ал. Константинов, БГ, 35.
2. Биол. Жизнена несъвместимост между някои микроорганизми, поставени в съприкосновение или съжителство.
— От гр. ἀνταγωνίζομαι ’боря се против’ през фр. antagonisme и рус. антагонизм.
АНТАГОНИ`СТИ мн., ед. (рядко) антагони`ст м. 1. Книж. Класи, намиращи се в непримирима борба.
2. Книж. Лица — противници в даден спор или застъпващи диаметрално противоположни възгледи. Реформите в Русия от началото на шестдесетте години на миналия век, премахването на крепостното право, подемът на прогресивните възгледи, .., широко разпространеното убеждение, че само модернизацията на Русия по европейски образец е спасение за нея, създават от Леонтиев ярък антагонист на цялото това мощно
