Нов. Правя анонс. СДС анонсира публично промяната в съдийската квота при второто четене на закона. Кап., 1998, бр. 50, 8.
А`НОРАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Къса спортна горна дреха от непромокаем плат. Мъглата ставаше все по-гъста и Николайчо реши да обходи върха. Той имаше вярно чувство за посоката, пък и компасът бе в джоба на анорака му. А. Христофоров, П, 9. Веднага се явете и получете ски, клинове, скиорски обуща, анораци, шейни и кожени палта. Ст, 1970, бр. 1267, 3.
— Нем. Anorak.
АНОРЕКСИ`К, мн. -ци, м. Човек, който страда от анорексия. Анорексиците отказват да се хранят. ВЖ, 2000, бр. 6, 9.
АНОРЕКСИ`ЧКА ж. Жена, която страда от анорексия. Анорексичките са много активни физически, те използват всяка възможност, за да стопят някоя и друга калория. ВЖ, 1999, бр. 46, 9.
АНОРЕ`КСИЯ ж. Мед. Болестно състояние, проявяващо се с пълна загуба на апетит и отказ от приемане на храна, което се дължи на нарушение в дейността на храносмилателния център в главния мозък. Под понятието анорексия се разбира пълна загуба на апетит, дори отвращение от храна. ДЛ, 1999, бр. 4, 6. [Билката] има свойството да потиска апетита, но без да причинява анорексия. Леч., 1999, бр. 22, 5. Анорексията е заболяване, при което болната отказва да приема храна. ВЖ, 1999, бр. 46, 9.
— От гр. ἀν- ’не-, без-’ + όρέξη ’апетит’.
АНОРМА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Книж. Който се отклонява от общоустановените норми, правила, ред; ненормален. Срещу военната диктатура на Груева, произхождаща от насилие, Стамболов издигаше диктатурата на закона. Без съмнение конституцията не бе предвидяла анормалния случай, който представляваше сега княжеството. С. Радев, ССБ II, 79. — Но ти забравяш, приятелю, че днес прекарваме едно преходно, едно анормално време. Т. Влайков, Съч. III, 55.
2. Мед. Нередовен, неправилен. // Нездрав (особено в умствено отношение); ненормален. Те искат сметка. Сметка за хилядите млади момци, .., за децата на народа, избити за угодата на луди управници, за амбицията на една анормална коронована глава. Л. Стоянов, X, 166.
АНОРМА`ЛНО. Книж. Нареч. от анормален.
АНОРМА`ЛНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на анормален; ненормалност. На много места не съществува начало на каквато и да е библиотека .. А това е една анормалност във вървежа на читалището. Р, 1927, бр.* 248-249, 3.
2. Нередно, нарушаващо установения ред действие, постъпка. На новия министър на правосъдието се налага длъжност да премахне абсолютно тия анормалности, допуснати от неговите предшественици. Пряп., 1903, бр.* 8, 3.
АНОРТИ`Т м. Минер. Минерал от групата на фелдшпатите, който кристализира и образува призматични, плочести кристали и неправилни зърна със сив или розовосив цвят.
— От гр. ᾰνορυος ’крив’.
АНОТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Излагам накратко съдържанието на книга или статия, обикн. с преценка. В новия брой на списанието е анотирана последната книга на немския учен. анотирам се страд.
— От фр. annoter.
АНОРТИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от анортит. Анортитово вещество.
АНОТА`ЦИЯ ж. 1. Кратко изложение, характеристика на съдържанието на книга, статия и др.; резюме. Бюлетините съдържат анотации (кратки резюмета) на статии, публикувани в чуждестранни списания. ВН, 1958, бр.* 2281, 4.
2. Обособена част от библиографско описание, в която сбито се дават някакви сведения или критични бележки за библиографираните съчинения. Библиография с анотации.
— От лат. annotatio ’бележка’.
АНСА`МБЛОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от ансамбъл. Певческите изяви в операта са солови и ансамблови. Пеене VII кл, 1982, 30. Начинът на застрояването [на сградата] зависи още и от ансамбловото застрояване на целия микрорайон. А. Дамянов, ЖС, 47. Ансамблова игра. Ансамблови номера. Ансамблова музика. Ансамблово музициране.
АНСА`МБЛОВО нареч. 1. За изпълнение на някакво произведение на изкуството — колективно, заедно като ансамбъл. Честичко, след всеки по-голям успех, той ги водеше в тихите кръчмици, дето поливаха успеха му и след това изпълняваха ансамблово мелодии. ВН, 1960, бр.* 2642, 2. Програмата завърши с танца „родригец“, изпълняван ансамблово. РД, 1949, бр.* 124, 2.
2. За архитектурни творби, сгради — под формата на ансамбъл (в 4 знач.). Четириетажната сграда ще бъде издигната в местността Разсадника .. Тя ще бъде свързана ансамблово със съществуващата постройка. ВН, 1961, бр. 3067, 2.
АНСА`МБЛОВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от ансамблов. Преди всичко оркестърът звучи изравнено, пълнозвучно и меко. Очевиден е стремежът към уеднаквено звукоизвличане и ансамбловост. ВН, 1962, бр.* 3286, 4.
АНСА`МБЪЛ, мн. -бли, след числ. -бъла, м. 1. Само ед. Художествена съгласуваност,
