Нов. Правя анонс. СДС анонсира публично промяната в съдийската квота при второто четене на закона. Кап., 1998, бр. 50, 8.
А̀НОРАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Къса спортна горна дреха от непромокаем плат. Мъглата ставаше все по-гъста и Николайчо реши да обходи върха. Той имаше вярно чувство за посоката, пък и компасът бе в джоба на анорака му. А. Христофоров, П, 9. Веднага се явете и получете ски, клинове, скиорски обуща, анораци, шейни и кожени палта. Ст, 1970, бр. 1267, 3.
— Нем. Anorak.
АНОРЕКСЍК, мн. -ци, м. Човек, който страда от анорексия. Анорексиците отказват да се хранят. ВЖ, 2000, бр. 6, 9.
АНОРЕКСЍЧКА ж. Жена, която страда от анорексия. Анорексичките са много активни физически, те използват всяка възможност, за да стопят някоя и друга калория. ВЖ, 1999, бр. 46, 9.
АНОРЀКСИЯ ж. Мед. Болестно състояние, проявяващо се с пълна загуба на апетит и отказ от приемане на храна, което се дължи на нарушение в дейността на храносмилателния център в главния мозък. Под понятието анорексия се разбира пълна загуба на апетит, дори отвращение от храна. ДЛ, 1999, бр. 4, 6. [Билката] има свойството да потиска апетита, но без да причинява анорексия. Леч., 1999, бр. 22, 5. Анорексията е заболяване, при което болната отказва да приема храна. ВЖ, 1999, бр. 46, 9.
— От гр. ἀν- ’не-, без-’ + όρέξη ’апетит’.
АНОРМА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Книж. Който се отклонява от общоустановените норми, правила, ред; ненормален. Срещу военната диктатура на Груева, произхождаща от насилие, Стамболов издигаше диктатурата на закона. Без съмнение конституцията не бе предвидяла анормалния случай, който представляваше сега княжеството. С. Радев, ССБ II, 79. — Но ти забравяш, приятелю, че днес прекарваме едно преходно, едно анормално време. Т. Влайков, Съч. III, 55.
2. Мед. Нередовен, неправилен. // Нездрав (особено в умствено отношение); ненормален. Те искат сметка. Сметка за хилядите млади момци, .., за децата на народа, избити за угодата на луди управници, за амбицията на една анормална коронована глава. Л. Стоянов, X, 166.
АНОРМА̀ЛНО. Книж. Нареч. от анормален.
АНОРМА̀ЛНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на анормален; ненормалност. На много места не съществува начало на каквато и да е библиотека .. А това е една анормалност във вървежа на читалището. Р, 1927, бр.* 248-249, 3.
2. Нередно, нарушаващо установения ред действие, постъпка. На новия министър на правосъдието се налага длъжност да премахне абсолютно тия анормалности, допуснати от неговите предшественици. Пряп., 1903, бр.* 8, 3.
АНОРТЍТ м. Минер. Минерал от групата на фелдшпатите, който кристализира и образува призматични, плочести кристали и неправилни зърна със сив или розовосив цвят.
— От гр. ᾰνορυος ’крив’.
АНОТЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Излагам накратко съдържанието на книга или статия, обикн. с преценка. В новия брой на списанието е анотирана последната книга на немския учен. анотирам се страд.
— От фр. annoter.
АНОРТЍТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от анортит. Анортитово вещество.
АНОТА̀ЦИЯ ж. 1. Кратко изложение, характеристика на съдържанието на книга, статия и др.; резюме. Бюлетините съдържат анотации (кратки резюмета) на статии, публикувани в чуждестранни списания. ВН, 1958, бр.* 2281, 4.
2. Обособена част от библиографско описание, в която сбито се дават някакви сведения или критични бележки за библиографираните съчинения. Библиография с анотации.
— От лат. annotatio ’бележка’.
АНСА̀МБЛОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от ансамбъл. Певческите изяви в операта са солови и ансамблови. Пеене VII кл, 1982, 30. Начинът на застрояването [на сградата] зависи още и от ансамбловото застрояване на целия микрорайон. А. Дамянов, ЖС, 47. Ансамблова игра. Ансамблови номера. Ансамблова музика. Ансамблово музициране.
АНСА̀МБЛОВО нареч. 1. За изпълнение на някакво произведение на изкуството — колективно, заедно като ансамбъл. Честичко, след всеки по-голям успех, той ги водеше в тихите кръчмици, дето поливаха успеха му и след това изпълняваха ансамблово мелодии. ВН, 1960, бр.* 2642, 2. Програмата завърши с танца „родригец“, изпълняван ансамблово. РД, 1949, бр.* 124, 2.
2. За архитектурни творби, сгради — под формата на ансамбъл (в 4 знач.). Четириетажната сграда ще бъде издигната в местността Разсадника .. Тя ще бъде свързана ансамблово със съществуващата постройка. ВН, 1961, бр. 3067, 2.
АНСА̀МБЛОВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от ансамблов. Преди всичко оркестърът звучи изравнено, пълнозвучно и меко. Очевиден е стремежът към уеднаквено звукоизвличане и ансамбловост. ВН, 1962, бр.* 3286, 4.
АНСА̀МБЪЛ, мн. -бли, след числ. -бъла, м. 1. Само ед. Художествена съгласуваност,
