течение в обществения живот, от което в началото е бил заразен дори новият руски император. Т. Жечев, БВ, 151.
3. Биол. Анат. Органи или вещества с разположение, функции и взаимодействия, противоположили едно на друго. Мускулните антагонисти при своето съкращение довеждат до напълно противоположни ефекти. Така например двуглавият мускул на мишницата сгъва предмишницата, а триглавият мускул я разгъва. Ал. Гюровски, АЧ, 156. Тъй като водата и въздухът заемат едни и същи пори в почвата, те са антагонисти — с увеличаване на водата в почвата се намалява количеството въздух и обратно. П. Боянов, П, 282. Витамин С например засилва витамин А и В1, а други си пречат и противодействуват (антагонисти). НТМ, 1961, кн.* 4, 26. Зъби антагонисти.
— От гр. ἀνταγωνιστής ’противник’ през фр. antagoniste и рус. антагонист.*
АНТАГОНИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Книж. Прил. от антагонизъм и от антагонист; антагонистически. Антагонистични противоречия. Антагонистични прояви. Антагонистично действие.
АНТАГОНИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Антагонистичен. Антагонистически класи.
АНТАРКТИ`К, мн. -ци, м. Нов. Участник в научна експедиция в Антарктика. Българските антарктици, които готвят седмата си експедиция до Южния полюс, трескаво търсят застраховател. ДТ, 1998, бр. 260, 3.
— От собств.
АНТАРКТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Антарктически. Антарктичен вятър. Антарктична почва. Антарктичен институт.
АНТАРКТИЧЕ`СКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Антарктика (южна полярна област на земното кълбо); антарктичен. Антарктически архипелаг. Антарктически материк. Антарктически въздух. Антарктическо село. Антарктически институт. Антарктическа експедиция.
— От гр. ἀταρκτικός.
АНТЕДАТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Поставям по-стара дата от същинската. антедатирам се страд.
— От нем. antedatieren.
АНТЕДАТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от антедатирам и от антедатирам се.
АНТЕ`НА ж. 1. Устройство, обикн. проводник или система от проводници, което служи за излъчване или приемане на радиовълни. Виждахме в далечината остри готически покриви на катедрали и до тях модерни сгради с мощни радиопредавателни антени на покрива. П. Вежинов, ДМ, 29. По покривите като мачти на параходи бяха обтегнати стрелите на телевизионните антени. Б.* Йосифова, БЧМ, 8. Предавателна антена. Феритна антена. Магнитна антена.
2. Обикн. мн. Зоол. Придатъци, пипалца разположени на главата на членестоногите, изпълняващи обикн. ролята на орган за ориентиране, осезание и обоняние. В слънчеви и топли дни край някой къпинов храст ще забележите ципокрило, чиито антени нервно опипват сухото къпиново клонче, върху което е кацнало. М. Йосифов, НСН, 39.
— Лат. antenna ’напречна мачта, рей’.
АНТЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от антена. Антенна модулация. Антенни съоръжения.
АНТЕ`НКА ж. Умал. от антена.
АНТЕРИ`ДИЙ м. Бот. Мъжки полов орган у споровите растения.
— От гр. ἀνυηρός ’цветущ, силен’.
АНТЕРИ`ЙКА ж. Умал. от антерия. Той [Бай Ганьо], опитен човек, носеше си и лятно време антерийка под френските дрехи. Ал. Константинов, БГ, 7.
АНТЕРИ`Я ж. Горна мъжка или женска дреха с ръкави, част от българската народна носия, ушита от тънка тъкан, подплатена с памук и обшита с тегели, дълга до коленете или до кръста, със странично закопчаване; аладжа. Сред двора, .., пристъпваше величествен старец, .., в дълга морава антерия. Ив. Вазов, Съч. XXII, 43. Момчетата носеха окърпени потурки, червени пояси и къси антерии. Кр. Григоров, ОНУ, 141. В сандъците си тя пазеше и други дрехи, от дядо й, от баща й, копринени антерии и копринени пояси. Д. Талев, ЖС, 69. Овчият му калпак бе нахлузен до веждите, пъстрата торба висеше до колецете. От антерията му се подаваха висулки дреб. И. Петров, MB, 181.
◇ Още ходи с антерия. Диал. Още е дете.
— От араб. през тур. anteri, enteri.
АНТЕЦЕДЕ`НТ м. 1. Книж. Нещо (обикн. случка, събитие, факт и др.), което предхожда друго нещо.
2. Езикозн. Езикова единица, към която е отнесена следходната езикова единица. Друг съществен принос на К. Илиева е, че тя за първи път в нашето езикознание изследва структурата на антеценедтите и кореферентите с лични, показателни и притежателни местоимения, като определя основните типове синтактични структури на антецедентите и кореферентните комплекси с относителни, показателни и притежателни местоимения. БЕз, 1999-2000, кн. 1, 104.
— От лат. anteccdens, -entis ’предходен’.
АНТИ-. Първа съставна част на сложни съществителни или прилагателни със значение: против, противо-, напр.: антисемит,
