АНАРХИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нежел. Анархичен. Екзархът бе в полза на преврата, .. Той питаеше голяма антипатия към демагогическите похвати на либералите и към оня анархически дух, който той предполагаше в тяхното управление. С. Радев, ССБ I, 288. [Българският княз] вече бил схванал истинския характер на тайния комитет, който комитет бил вече изгубил правото да се счита патриотически и който се е изродил в една анархическа пропаганда. Пряп., 1903, бр. 88, 1. Това миролюбиво настроение у султана, когато по-голяма част от европейските му владения се намират в едно анархическо положение, .., дало е материал за увеличаване на кипящата омраза у някои турци против самия султан. Пряп., 1903, бр. 77, 1.
АНАРХИ`ЧЕСКИ. Нежел. Нареч. от прил. анархически; анархично.
АНАРХИ`ЧНО. Нареч. от анархичен; анархически.
АНА`РХИЯ, мн. няма, ж. 1. Отсъствие на организирана държавна власт, законност и задължителни норми на поведение; безвластие. — Вие претендирате да станете депутат, вие желаете да управлявате и уреждате България, а проповядвате анархия… Ив. Вазов, Съч. XXIV, 214. Въпреки злините, на които била щедра, феодалната анархия от края на XVIII и началото на XIX в. изиграла и обективно прогресивна роля за националното самоосъзнаване на българите. В. Мутафчиева, KB, 357.
2. Разг. Нарушаване на установения ред и дисциплина; безредие, хаос, разпуснатост. — Корупция и повсеместно разхищение царува в това ведомство! Това не е управление, това е хаос! Анархия! Чудомир, Избр. пр, 31. Гибелното влияние на Византия, .., беше внесло в разслабената от вечни войни и вътрешни раздори държава и религиозната си анархия. Ив.* Вазов, Съч. XIII, 130. Ужасното дело трая три часа. Сетне настъпи пълна анархия. Тълпата обикаляше улиците, сеейки ужас по пътя. С. Радев, ССБ II, 359.
3. Отсъствие на планова организация; стихийност, безплановост, хаотичност. Анархия в стопанския живот.
— Гр. ἀναρχία.
АНАРХОКОМУНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. Идеология, оформила се през епохата на империализма, която проповядва незабавното унищожение на държавата и издига лозунга за изравняване на класите.
АНАРХОКОМУНИ`СТ м. Привърженик на анархокомунизма. Немалка част от българските анархокомунисти са хора от низините, смазани от тежък труд.
АНАРХОКОМУНИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от анархокомунизъм и от анархокомунист. Анархокомунистическа група действувала в Копривщенския балкан.
АНАРХОКОМУНИ`СТКА ж. Привърженичка на анархокомунизма.
АНАРХОЛИБЕРА`Л м. Полит. Привърженик на интелигентско-индивидуалистическо течение в Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), което оспорва организационните принципи на социалдемокрацията, проповядвайки идеи за анархизъм и либерализъм. Общоделците се отличиха с това именно, че заедно с анархолибералите станаха най-ревностни служители на буржоазията в стремлението й да отклонява работниците от социалдемокрацията. Г. Георгиев, Избр. пр, 430.
AHАРХОСИНДИКАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. Течение в международното профсъюзно движение, което се намира под влиянието на идеите на анархизма.
АНАРХОСИНДИКАЛИ`СТ м. Полит. Привърженик на анархосиндикализма.
АНАРХОСИНДИКАЛИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Полит. Който се отнася до анархосиндикализъм и до анархосиндикалист. Анархосиндикалистка група. Анархосиндикалистки възгледи.
АНАСО`Н, мн. няма, м. 1. Едногодишно културно растение от семейство сенникоцветни, отглеждано в по-топлите райони на страната, от семената на което се получава етерично масло. Pimpinella anisum.
2. Семената на това растение, които се употребяват в медицината, в парфюмерията и сапунената промишленост, за приготвяне на мастика, ракия и др. — Бях му ходил на гости, да опитвам новата му ракия… ама знае да й туря на карар анасона… Ив. Вазов, Съч. XXII, 64. Киро започна да налита и на търговия. Събираше анасон, пашкули, вълна, прекупуваше за своя сметка памук. Г. Караславов, ОХ I, 20. Той [доктор Нанков] се носеше по градски, .., но лекуваше по старому с хинин и аспирин; слагаше вендузи, мажеше с йод, налагаше със синап. В редки случаи* предписваше сладко сиропче с анасон. А. Гуляшки, ДМС, 36.
— От гр. ἀνασόνι през тур. anason.
АНАСОНЛИ`ЙКА ж. Разг. Ракия, в която има анасон, която е подправена с анасон. Те и оттатък правят добра ракия, анасонлийка, ама като нашата чиста сливова нийде няма! — мисли си бай Трифон. Н. Тихолов, ДКД, 99. Аз вдигнах чашата и глътнах наведнъж проклетата анасонлийка. А. Гуляшки, ЗР, 146. Компанията грейна бързо, развесели се и Карата. Надигаше чашите една след друга от двойно преварената анасонлийка. П. Ангелов, Ж, 80.
