АНАСОНЛИ`Я неизм. прил. Разг. За ракия — в която има анасон, която е подправена с анасон; анасонов. Тука му е мястото да забележа, че нашата анасонлия ракия е близка роднина на абсента. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 335. При това любезничат [преоблечените хайдути] и скритом уж им дават да смукнат от станимашката анасонлия мастика. Н. Хайтов, Хд, 124.
— От тур. anasonlı.
АНАСО`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до растението анасон. Анасонови ниви. Анасонови насаждения.
2. Който е получен от семената на анасона. Камен каза на Боряна да донесе шишенцето със сладък анасонов сироп, отброи няколко капки в една лъжица с вода и сам я тикна в устата на болния. К. Лабрев, СП, 140. Анасоново масло. Анасонова есенция.
3. Който е приготвен със семената на анасона, който съдържа анасон. Анасоново хлебче.
АНАСТОМО`ЗА ж. 1. Анат. Естествено съединяване, сливане на кръвоносни или лимфни съдове, на млечни канали, на нерви или мускулни влакна помежду им. Тук [в червата] има доста обширни анастомози .., затова при запушване на малки съдове не се получава некроза. Б. Кърджиев, ОПА, 178.
2. Мед. Свързване на телесни кухини (черва, стомах, хранопровод, бронхи), кръвоносни съдове или други канали по хирургичен път за определени цели на организма.
3. Бот. Естествено свързване на най-тънките проводящи канали по периферията на лист на растение.
— От гр. ἀναστόμωσις ’отвор’.
АНАСТРО`ФА ж. Литер. 1. Стилна фигура, при която се размества установеният ред в изречението, без да се променя смисълът; инверсия.
2. Стилен похват, при който последната дума или думи от изречение или стих се повтарят в началото на следващото изречение или стих.
— От гр. ἀναστροφή ’обръщане’.
АНАТАРДИ`САМ Вж. анатардисвам.
АНАТАРДИ`СВАМ, -аш, несв.; анатарди`сам, -аш, св., прех. Остар. Обикн. със същ. мерам. 1. Убеждавам до втръсване. На нас [даскалите] цяло село ни заповядва. И пак да останеше със селяните да се разправям, аз лесно ще им дам да разумеят, ами какъв мерам да анатардисваш на оногоз, който от мерам не иска да разбира. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 31.
2. Угаждам, задоволявам, анатардисвам се страд. — Ами мене питате ли вие, — отговаряше сепнато хаджи Вълко — главата ми се е надула като крина, на толкоз хора мерам да се анатардисва, то лесно ли е? ..: боба недоврял, .., виното било водно. Ил.* Блъсков, ПБ I, 9.
— От тур. inandırmak ’убеждавам’.
АНАТАРДИ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл.* същ. от анатардисвам и от анатардисвам се.
АНА`ТЕМА ж. 1. Църк. Отлъчване от църква чрез проклятие. Още Константин Велики беше забранил на ромейските базилевси да се сродяват с други народи. Аарон си спомняше словата на Константина Багрянородни, .. — „ако пък някой се осмели това да стори, нека се смята за чужд на християнското общество и да се предава на анатема като нарушител на отческите постановления и царските закони. А. Дончев, СВС, 95.
2. Проклятие. Най-много нервиран беше попът. Той сновеше като бесен из селото, .. и сипеше не само анатеми срещу комунистите, но сякаш забравил сана си, псуваше наляво и надясно. Кр. Григоров, Р, 60. В българските черкви дълго време са се казвали анатеми за цареубийца Иванка. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 17. — Анатема на тия мръсни бесове, дето погубват невинните души! Ив. Вазов, Съч. XIII, 106. // Във възклиц. изреч., самост. Проклет да е, проклет да бъде. Пред него се изправи отец Сергей. Той не можеше да се сдържа и сипеше проклятия: — Анатема! Гръм небесен да порази този искариот, дето ни е издал! Г. Дръндаров, ВЗ, 57. Като видя похитителя си, попът трепна и го прокле тихичко: — Анатема, изчадие адово! Г. Караславов, Избр. съч. II, 228. • Остар. В съчет. с крат. лич. местоим. във вин. Анатема те дяволе (при заклинание). П. Р. Славейков, БП I, 31. — Анатема те — казва владиката. Л. Каравелов, Съч. I, 37. Анатема го (прилагат кога поменат дяволът). П. Р. Славейков, БП I, 31.
— Гр. ἀνάθεμα* ’проклятие’.
АНАТЕМИ`САМ. Вж. анатемисвам.
АНАТЕМИ`СВАМ, -аш, несв.; анатеми`сам, -аш, св., прех. Остар. Анатемосвам. анатемисвам се, анатемисам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
АНАТЕМИ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от анатемисвам и от анатемисвам се; анатемосване.
АНАТЕ`МНИК, мн. -ци, м. 1. Старин. Човек, който е прокълнат.
2. Само зват. Ругателно обръщение към мъж; проклетнико. — Стоиле, анатемнико, не така, не така, — викаше той на предишния морав от залисия и горещина царски слуга, който де с ръце, де с нож се мъчеше да разкъса сърнето. Ст. Загорчинов, ДП, 372.
АНАТЕМО`САМ. Вж. анатемосвам.
АНАТЕМО`СВАМ, -аш, несв.; анатемо`сам, -аш, св., прех. 1. Църк. Отлъчвам някого от църквата чрез проклятие, налагам
