АНАРХИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Полит. Обществено-политическо течение, което отрича всяка държавна власт и проповядва абсолютна свобода на личността. Знаехме, че на Каляшки вече са подхвърлени книжки с анархистическо съдържание, но виждахме, че анархизмът съвсем не го привлича. П. Илиев, ЛВ, 24. Атеист и антимилитарист, аз бях на две крачки от анархизма. Б. Шивачев, Съч. I, 109.
2. Разг. Отричане, непризнаване на власт, ред и дисциплина; безвластие, своеволие. Никой — .. — не може да се сдобие с никаква свобода, ако няма компетентност ..* Другото е анархизъм, разюзданост, съпътствувани винаги от бездарие и нахалство. Ал. Гетман и др., СБ, 139.
— От фр. anarchisme през рус. анархизм.
АНАРХИ`СТ м. 1. Привърженик на анархизма (в 1 знач.). Кольо Рачиков предпочиташе анархистите (понеже беше върл индивидуалист, той смяташе себе си необвързан с никого), но и те не го задоволяваха напълно поради „наивността, тероризма и лекомислието си“. Ем. Станев, ИК I, 100. „България, каза той [князът], е станала свърталище на нихилистите и най-опасните емигранти; държавните работи се решават от руските анархисти.“ С. Радев, ССБ I, 257. В гимназията ни нямаше спокойни, равнодушни ученици. Иначе имаше всякакви: комунисти, анархисти, толстоисти. Мл. Исаев, Н, 55.
2. Разг. Лице, което не се подчинява на власт, ред, дисциплина; своеволник. — Кой ви разреши да влизате в комина? .. — Анархисти! Тип-топ е всичко! Видях!… — добави след това с променен, топъл глас и цялото му лице грейна в усмивка. Т. Монов, СН, 73.
— От фр. anarchiste през рус. анархист.
АНАРХИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до анархизъм или до анархист, или е свързан с анархизъм или с анархист; анархистически, анархичен. На Базелския конгрес анархистичната опозиция се явява под ръководството на Михаил Бакунин. Ист. X кл, 113. Анархистични възгледи. Анархистична пропаганда. Анархистичен уклон. Анархистична литература.
2. Който не признава ред и дисциплина; неорганизиран; анархистически. — Ако искаш, ела с мене в двореца и аз ще ти покажа купища заявления, прошения, петиции — всичко живо моли княза да отърве страната от тая анархистична сган, червеното либералско правителство. В. Геновска, СГ, 114. При разглеждане влиянието, упражнено от Маяковски върху творчеството на Ламар, би трябвало да се посочи по-задълбочено израстването на нашия поет от стихиен, анархистичен бунтар към идейно избистрен прогресивен поет. С, 1951, кн. 1, 176. Той е анархистична натура.
3. Присъщ на човек, който не признава ред и дисциплина; анархичен. У тия първобитни души има анархистични инстинкти, ..* В тая безпросветна и тъмна маса слепият егоизъм господствува над всички чувства и всяка нова сила, всяко ограничение, отдето и да иде, ги озлобява и гнети. Й. Йовков, Разк. III, 176. Ето един човек, който не би тръгнал след Стамболова, който бе видял цялата анархистична непоследователност на принципите на либералските идеолози. В. Геновска, СГ, 427. У него има анархистичен дух.
4. При който съществува безредие, неорганизираност; анархистически, анархичен*. Пък и американците като че ли не са майстори на готвенето и практикуват един анархистичен начин на ядене. Най-напред пият горещо кафе със сладолед. Обедът почва с пъпеш, после супа, различно приготвена риба, плодов сок от портокали или домати, следва варено месо, гарнирано с едър грах, зеле, фасул или царевица. Г. Белев, KBА, 192-194. Индустриалното производство и търговията са на анархистични начала. Тук не съществува никакво планово стопанство. Фабрика до фабрика, дюкян до дюкян. Г. Белев, КВА, 233.
АНАРХИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Анархистичен; анархичен. Нелегалните задигнали над два милиона лева, които щели да бъдат употребени за купуване на печатница и за издаване на анархистическа книжнина. Ем. Станев, ИК I, 135. Днешните министри, най-характерният от които г. Петков, е прямият виновник за извършеното беззаконие, имат една чисто анархистическа аргументация. Пряп., 1903, бр. 21, 1. Анархистическа пропаганда. Анархистическо списание. Анархистически разбирания. Анархистически прояви. Анархистическо поведение.
АНАРХИСТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. анархистически; анархистично.
АНАРХИСТИ`ЧНО. Нареч. от прил. анархистичен; анархистически. Някога индустрията се развиваше анархистично.
АНАРХИ`СТКА ж. Жена анархист.
АНАРХИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от анархист; анархистичен, анархичен. Анархистка банда. Анархистка група. Анархистка проява. Анархистки лозунги.
АНАРХИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. В който съществува анархия, безредие; анархически. Българското правителство е обнародвало един меморандум, в който посочва на едва ли не анархичното положение, което владее във въстаническите области. Пряп., 1903, бр. 29, 4. Анархично управление.
2. Анархистичен, анархистически, анархически. Анархични групи. Анархична пропаганда.
