Page:RBE Tom1.djvu/344

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


Както е известно, електронните сметачни машини се разделят на два основни вида: аналогови (моделиращи) и цифрови (с дискретно действие). НТМ, 1962, кн.* 4, 1. С помощта на аналогова машина центърът подпомогна пущането на научноизследователския атомен реактор, като беше предварително моделирано неговото действие. РД, 1961, бр. 286, 4. Аналогова телефонна система.


АНАЛО`Й, -о`ят, -о`я, мн. -о`и, м. Църк. Висока и тясна масичка с наклонена повърхност, върху която се слагат икони или богослужебни книги, от които се чете при служба или около която се извършват църковни обреди. Един калугер четеше безспирно евангелието, поставено върху абаносов въртящ се аналой. Ст. Загорчинов, ЛСС, 5. В тишината се чуваха само тържествените песнопения на свещениците, бодро се обаждаха псалтовете откъм двата аналоя, тихо, но звучно подрънкваше кадилницата в ръката на дякона. Д. Талев, ПК, 51. „Исайя, ликуй!…“ — запяха тържествено свещениците и се зафана обикалянето на младоженците около венчалния аналой. Ив. Вазов, Съч. X, 35. „В средата на залата за заседанията стояха два аналоя, обърнати към пейките на депутатите. На единия аналой лежаха кръстът и евангелието, на другия клетвата, .. Владиката се приближи до първия аналой и със знакове показа на княза да иде на другия.“ С. Радев, ССБ I, 162. // Разш. Издигната площадка или маса на открито, при която се извършват църковни обреди. Още отрано войници построиха аналой в северната част на площада, поставиха картечници по ъглите и ги съединиха с дълги ленти за украса. А.* Михайлов, ДШ, 34.

— От гр. ἀναλογεῖον ’място за поставяне’.


АНАЛФАБЕ`Т м. Книж. Неграмотен човек. Днес Дурбарите са превърнати в тържища, където нагли аналфабети предлагат на чужденеца фалшиви сувенири. В. Мутафчиева, БС, 48.

— От гр. ὰναλφάβητος.


АНАМНЕ`ЗА ж. Мед. Описание на миналия живот на болен и на историята на болестта му, съставено от лекар по сведения от болния и близките му, за да се насочи правилно лекуването. Марков изведнъж се почувствува сам, несигурен, безпомощен. Досега за него болните хора бяха „казуси“, с подробна анамнеза, с всички необходими изследвания. РД, 1961, бр.* 57, 2.

Снемам анамнеза. Мед. Правя описание на заболяването на болен и на други данни, свързани с него.

— От гр. ἀνάμνησις ’припомняне’.


АНАМНЕСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Мед. Прил от анамнеза. Анамнестични данни.


АНАМНЕСТИ`ЧНО. Мед. Нареч. от анамнестичен.


АНАМОРФИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Геол. Съвкупност от процеси на преобразуване на земните маси в най-дълбоката зона на земната кора, протичащи при много висока температура и силно налягане.

— От гр. ἀναμόρφωσις ’преобразуване’.


АНАНА`С м. 1. Тревисто тропическо растение с продълговати месести листа и едри, сочни, ръбести безсеменни плодове със златистожълт цвят, сладко-кисел вкус и приятен аромат. Bromelia ananas. Тук [в Мадагаскар] има и зрели банани, напомнящи праскови, плодове манго, широколистен ананас и червен ориз. ВН, 1958, бр. 2257, 4. По склоновете се сплитаха ниски, силно прошарени храсти, а долу под пътя растяха ананаси и банани. ВН, 1961, бр. 2914, 4. Флората на тропика се представя от бананите .., ананаса. ПЗ, 1981, кн. 10, 29.

2. Плодът на това растение. В средата на кръглата маса в приемната, .., бяха поставени две големи фруктиери, препълнени с чудните плодове на виетнамската земя: жълтозелени топчести портокали, разрязани златисти ананаси, кехлибарени банани, райски ябълки. Ал. Гетман, ВС, 35. Изобщо в Занзибар има много вкусни плодове: космати кокосови орехи, жълтозеленикави банани, мандарини, златисти ананаси, едри като човешка глава. М. Марчевски, ТС, 53.

— От перуан. през исп. ananas.


АНАНА`СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до ананас. Ананасови листа. Ананасово влакно.

2. Който е приготвен от плода на ананас. Ананасов сок. Ананасов сироп. Ананасов компот.

Ананасова ягода. Сорт ягода, която има силна миризма на ананас, получена от кръстосването на чилийска и виргинска ягода.


АНАНДРИ`Я ж. Книж. Липса на мъжество, на смелост; страхливост.

— Гр. ἀνανδρία.


АНАПЕ`СТ, мн. няма, м. Литер. 1. В силаботоническото стихосложение — трисрична ритмическа стъпка, в която първите две срички са неударени, а третата — ударена (‿‿ —), „Надошли` / от дале`чния свя`т“.

2. В метрическото стихосложение на античната поезия — трисрична стъпка, в която първите две срички са кратки, а третата — дълга (‿‿—).

— От гр. ἀνάπαιστος ’обърнат назад’.


АНАПЕСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Литер. Който е изграден със стихотворна стъпка анапест; анапестически. Анапестичен стих.


АНАПЕСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Анапестичен.