АНАЛИТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Аналитичен. Тая драма [„Власть тьмы“], написана със свойствения на Толстоя талант и с аналитическия похват на Достоевски, повдигна шум в печата. Ив. Вазов, Съч. XVI, 139.
АНАЛИТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. аналитически; аналитично.
АНАЛИТИ`ЧКА ж. Жена аналитик.
АНАЛИТИ`ЧНО. Нареч. от аналитичен; аналитически. Резултатите от изследванията на физичните явления могат да се изразят по три начина: таблично, аналитично и графично. Ст. Христов и др., РЛУ, 19.
АНАЛИТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от аналитичен.
АНАЛО`Г, мн. -зи, м. Книж. Нещо подобно или сходно на друг предмет или явление; подобие, съответствие. Съществува възможност за получаване на маргарин със специални диетични качества, който вече няма да има природен аналог. Д. Димитров, ОХТ, II, 160.
— От гр. ἀνάλογος ’съответствуващ’.
АНАЛОГИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Рядко. Правя аналогия, сравнение с нещо; сравнявам, съпоставям. Отричайки вливането на средиземноморската вода в Черно море, Улиот и Илгаз аналогизират химизма на Черно море с тоя на Каспийско, т.е. солеността на Черно море се дължала само на изпарението. Пр, 1953, кн.* 1, 39. аналогизирам се страд.
АНАЛОГИЗИ`РАНЕ ср. Книж. Рядко. Отгл. същ. от аналогизирам и от аналогизирам се.
АНАЛОГИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма, м. Филос. Съждение, заключение, извадено по аналогия.
АНАЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Сходен, подобен; аналогически. Докато след февруари (1800 г.) съюзниците на Пазвантоглу действували из района Търново — Шумен, ръката на отцепника се усещала и в други аналогични действия, но западно от Видин — из Белградския пашалък. В. Мутафчиева, KB, 211. В 1819 год. германският химик Мичерлих открил, че съединения, които имат аналогичен химичен състав, кристализират в еднакви кристални форми. Хим. VII кл, 1950, 23. Еквивалентността на изразите на съждителното смятане (а също и на съжденията) е аналогична на тъждествеността на алгебричните изрази и равносилността на уравненията. Матем., 1967, кн. 2, 10. Аналогично решение. Аналогични условия. Аналогичен процес. Аналогична форма. Аналогичен извод.
АНАЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нежел. Аналогичен.
АНАЛОГИ`ЧЕСКИ. Нежел. Нареч. от прил. аналогически; аналогично.
АНАЛОГИ`ЧНО. Нареч. от аналогичен; аналогически. Аналогично на лъчевата скорост при една звезда се определя и понятието лъчева скорост на една галактика. ВН, 1959, бр.* 2411, 4.
АНАЛОГИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от аналогичен.
АНАЛО`ГИЯ ж. 1. Подобие, сходство между предмети и явления вследствие на еднакви признаци. Прибегнете към алегорията и баснята, търсете алюзия за сегашното в миналото, аналогия на онова, което е било, с това, което е днес. Г. Бакалов, Избр. пр, 441. Широките познания му [на Ив. Шишманов] позволяват да постави тълкуването на националните явления на една по-широка основа, да потърси връзки и аналогии у съседни и по-далечни народи. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 13. При известно насилие над истината, при известна свобода в аналогиите кърджалийството убедително би могло да бъде представено за една от селските войни в Европа. В. Мутафчиева, KB, 36. • С предл. по. Цялата глава трета на повестта, в която се разказва за срещата на Ганчо Косерката с мливарите на бейската воденица и която може по аналогия да насочи мисълта на читателя към подобни „срещи“ от Тургеневите „Записки на ловеца“, е написана, за да се изтъкнат предимствата на главния герой. Г. Константинов, ПР, 112-113. Вместо да се изучават всички членове от един хомоложен ред, достатъчно е да се изучат един-два най-важни представители от реда, за да се съди по аналогия за всички членове от него. Хим. VII кл, 1950, 98.
2. Разг. Обикн. в съчет. справя, направя. Съпоставяне, сравнение. Не прави такива аналогии. △ Правя аналогия.
3. Филос. Умозаключение, при което от сходството на два предмета или две явления по едни признаци се стига до извод за сходството им по други признаци. Вперил поглед пред себе си, Евгени се чувствуваше смазан от неговата здрава логика, от това стройно свързване и обяснение на нещата. И все пак това бяха не факти, не доказателства, а логически изводи, аналогии и съпоставки. Д. Ангелов, ЖС, 512.
4. Езикозн. Сближаване на дадена граматическа форма или дума в звуково отношение с друга форма или дума въз основа на асоциативни връзки помежду им (напр.: под влияние на формите „печеш“, „пече“ и „печем“, „печете“ в разговорната реч са възникнали форми „печа“ и „печат“).
— Гр. ἀναλογία.
АНАЛО`ГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. При който има непрекъснати, плавноизменящи се сигнали. Противоп. цифров, дигитален.
