Марийо, / какъв би тоя Никола — / ако беше ти годеник / та не беше ти домовник. Нар. пес., СбНУ XLVI, 83. Ей ви вази, тридесет делия, / ако съм ви слуга на синките, / та не съм ви либе на синките. Нар. пес., СбНУ XLVI, 14.
◇ Ако да; ако би да сложни съюзи. Остар. Въвеждат подчинено обстоятелствено изречение за условие; ако. И, освен него, бях уверен, че там никой друг не ме познава: та и той нямаше да ме познае, ако да не му се бях обадил. Ив. Вазов, Съч. XXII, 91. — Ако би да идат за нас, елате да се затворим в монастира. Ив. Вазов, Съч. VIII, 49. Струваше ми се, че много по-лесно щеше да ми бъде, ако да изречеха веднъж присъдата ми. Св. Миларов, СЦТ, 36. Месяцът, ако да беше от само себе си огнен като слънцето, той винаги би бил светъл, плън и околчест. Й. Груев, Лет., 1872, 104. Ако и, ако и да; ако ще и; ако ще да; ако ще би; ако ще би да сложни съюзи. Разг. Въвеждат подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване (понякога елиптично); при все че, макар че, макар и да, въпреки че. Малцина можаха да се заловят за някоя, ако и скромна, но сигурна търговийка. Ив. Вазов, Съч. VI, 9. На другия ден той продал магарицата на циганите и купил магаре, ако и да изгубил цели тридесет гроша. Л. Каравелов, Съч. II, 15. Но ако много ти се пие ракия, аз ще ти намеря, па ако ще и земята да обърна наопаки! К. Петканов, Зл 3, кн.* 2, 260. Където и да отидеше,…, той не слизаше от каруцата, ако ще би да стои там и цял час, и два. Й. Йовков, ЧКГ, 75-76. Глава да съм, че ако би щъ и лукова. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 93. Ако ли сложен съюз. а) ако…* ако ли. В сложно смесено изречение въвежда обстоятелствено изречение за условие при взаимно изключващи се възможности. Ако кажат: тука, той влизаше; ако ли кажеха: няма го, той се връщаше. Ив. Вазов, Съч. VII, 3. Ако ти са лоши децата, не им трябва имот; ако ли са добри, защо им е. П. Р. Славейков, БП I, 27. Ако си пчела да носиш мед, идвай и занапред; ако ли си търтей да го ядеш, върви къде щеш. П. Р. Славейков, БП I, 24. б) Рядко. Въвежда подчинено обстоятелствено условно изречение — при възможно условие. Ще ида у света чиста гора, / да заплата Иландер манастир. / Ако ли го за пари не дават, / ще изгуба млади ученици. Нар. пес., СбНУ XLIV, 35. Ако ли <пък> не…* то (тогава, тогаз) сложен съюз. Разг. В сложни съставни или смесени изречения въвежда подчинени обстоятелствени изречения за условие. За означаване, че действието в главното изречение е следствие от липсата на осъществяване на условието в условното изречение. Ако ли пък не дойдете, ще отидем кино. △ Ако ли не се съгласят на приемливи условия, тогава договорът няма да се подпише. Ако не1; ако ли не сложен предлог. След въпросителни изречения — за изразяване на увереност*, че нещо (посочено след предлога) е единствената възможност; освен. Аз не знам где любовта би намерила гнездо по-свободно и щастието убежище по-безпечно, ако не в тия вълшебни места. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 151. Тогава той забеляза, че на прозореца стои войник .. Кой можеше да бъде тоя войник, ако не часовой? Й. Йовков, Разк. II, 42-43. С какво друго, ако не с оръжие трябва да въстане мирното българско население. НБ, 1876, бр. 5, 18. Ако не2; ако не и; ако ли не и сложни частици. За усилване. При подчертаване, изтъкване на нещо (изказано в отделна обособена част на изречението или в цялото изречение); даже, дори. Всяко чувство, ако не и всяка мисъл, е преди всичко една мелодия. Стихотворението най-често се поражда в душата на поета като една песен без думи. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 281. Освен ако сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за изключване, което съдържа някакво изключение по отношение на казаното в главното изречение; с изключение на случаите, когато… Законът влиза в сила три дни след обнародването му, освен ако в самия закон е определен друг срок. Конст., 9.
А`КО1 съюз. Диал. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване; макар и да, въпреки че; при все че. — Слушай, .., какво ще ти кажа, ама да не разправяш много, че и моята глава може да отиде, а`ко* съм турчин. Д. Талев, ПК, 478. — Ами какво можем да направим, мари жени! Нали войници ги [складовете] пазят! .. — Че а`ко* са войници! — сопна се майката на Владо. — Те какви са? Да не са англичани? Наши войници са! П. Здравков, НД, 91. — Не искаш да ме разбереш, майко. Моето огнище ще бъде и твое. — Ти не разбираш, а`ко* си толкова умен и учен. Д. Талев, ПК, 465. Ой та тебе, Марийке ле, / ако гледа, Марийке ле, / ако гледа, нека гледа — / тебе майка, мене баба. Нар. пес., СбНУ XLVI, 272.
А`КО2 частица. Диал. Обикн. самостоятелно, в отговор: 1. За настояване на нещо, с което се възразява на събеседника; какво от това, няма значение, нека. — Далеко е та, няма да можеш да се върнеш скоро. — А`ко. Искам да ида там. Д. Талев, ПК, 503. — Видя ли Тинкуца? Чума такава, а какъв мъж взе… адвокат и богат. — На петдесет години, .. мерси! — А`ко! Има ли си тя всичко? Дървата с вагон пред портата й, слугини, рокли връз рокли и един подпоручик квартирант. Й. Йовков, З, бр. 5460, 2. — Що, вие .. пак ли за килима? Нели го газихте в снега за Божик? — А`ко, а`ко*… Да светне още повеке. На чисто и шарено да стъпи дедо Иван. Д. Талев, ПК, 615-616.
2. За подчертаване, че някакъв факт се приема равнодушно, с безразличие; нека, нищо
