Ив. Вазов, Съч. VI, 35. Ако загина на война, / жал никого не ще попари. Д. Дебелянов, С, 1946, 127. И ако случайно и аз остарея, / тогава / ще гледам от своя прозорец / далечния път. Н. Вапцаров, Избр. ст, 43. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе. Хр. Ботев, Съч., 410. Ако ми бъдеш клета робиня, / а ти ми прати черна марама. Нар. пес., СбБрМ, 169. Севдалино, / сама ли си? — / .. / Ко си сама, / обади ми — / чимшир порти / отвори ми! Ц. Церковски, Съч. I, 204. Ак са годи [либето], нек се жени — просто да му йе! Нар. пес., СбНУ XLVI, 211. • В елиптични отрицателни изречения. Евгени заспиваше и се събуждаше в очакване и се утешаваше с надеждата, че ако не днес, то утре или в други ден тя непременно ще го потърси. Д. Ангелов, ЖС, 268. — Ако не от мене — от децата си се засрамете! — каза им той. Елин Пелин, Съч. III, 15. // Разг. Във вметнати изречения: а) При учтива покана, молба. — Господин комендант, елате вън за момент, ако обичате. X. Русев, ПС, 48. б) При изразяване на предположение, надежда, че нещо ще бъде в благоприятно положение. — До Нова година, ако е живот и здраве, всичко ще бъде свършено! — заключи тържествено Пеньо. Г. Караславов, Избр. съч. II, 429. — От понеделник, ако рече бог, тръгваме на жътва. К. Петканов, БД, 68. в) При насочване вниманието на събеседника към нещо, на което се набляга. Бай Пандьо е човек кротък и покорен, дори, ако щете — и малко консервативен. Г. Караславов, Избр. съч. II, 189. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатър. Ал. Константинов, БГ, 47. Свири му ти нему, ако щеш и с габровска свирка (пищялка). П. Р. Славейков, БП II, 108. Б. При условие, противоположно на действителността. — Ако ме обичаше повече, щеше да решиш. Елин Пелин, Съч. I, 86. Ако Гена не беше закрила детето като квачка под полата си, той наистина щеше да му пукне главата с кърпела, който беше грабнал. Ст. Даскалов, БМ, 270. — Ако ти тогава беше се върнал или беше дошъл да я вземеш при себе си — нямаше да стане с нея това, което стана. Д.* Талев, И, 626. — Не помниш ли, че — ако не бях аз — ти щеше да си останеш мъртъв на мястото. Н. Райнов, КЧ, 41. Ако нашите прадеди се бяха събудили по-отрано, то нашето народно битие, нашият умствен и нравствен напредък не щяха да са в такова положение, в каквото днес ги намираме. Д. Чинтулов, СбДЧ, 225. Ако би гора думала/не би я секле дърваре. Нар. пес., СбНУ XLVI, 22.
2. За условие, което съдържа съпоставяне с казаното в главното изречение. А Хаджи Генчо не е такъв, той обработва своето знание, и ако е майка му знаяла три, то той знае цели триесет. Л. Каравелов, Съч. II, 1. — Ако ние тука сме скитници и голаци, в България нашите бедни братя са хилядо пъти по-зле. Ив. Вазов, Съч. VI, 17. Ако не рукне, то ще бар покапа. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 19. Ако не в тикви, а то в кратуни. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 17.
3. Във въпросителни изречения, когато се пита какво ще бъде следствието от изказаната* вероятна възможност. Само за момент .. пресече мозъка му някаква неприятна мисъл: „Ами ако откаже?“ Ал. Константинов, Съч. I, 269. Чудех се какво да се направи. А ако е измама? Й.* Йовков, Разк. II, 141. Но, ако остане Бойчо жив? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 162. — Както ще дойдат, тъй ще си и отидат. — Ами ако не си отидат? — Ще ги изпъдя. К. Петканов, X, 76.
4. Във възклицателни изречения, които съдържат закана, съжаление: а) При неизказано следствие от някаква вероятна възможност. Не хвърляй камъни в огъня, че ако стана! К. Петканов, МЗК, 270. Ех, ако беше майка му жива! б) При отричане на някаква възможност. Баба Славовица: Една кърпа, ако видиш! Цена: Дръж си пък прикята. П. Тодоров, Събр. пр II, 259. Темелко махна с ръка и се засмя. — И ти ако разбираш нещо! Й. Йовков, ВАХ, 190.
5. Въвежда подчинено изречение, съдържащо констатация, твърдение, изказани в условна форма, които обуславят действието на главното изречение: щом, щом като, след като. Някакво предчувствие му каза, .., че ако то [момичето] е търсило доктора, то за нещо много важно. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 192. На строгото лице на артелчика стоеше изражение, което ясно показваше, че ако той е направил някаква отстъпка, направил е това не без колебание и не без сериозни причини. Й. Йовков, Разк. II, 72. „Чуй ме, о Феб Далномерец, .. /.. Ако нявга свидний ти храм съм окичвал, / ако съм нявга изгарял за тебе бедра тлъстомерни / от бикове и кози, изпълни ми ти тая молба — / нека сълзи ми данайци с твоите стрели да изкупят!“ Ас. Разцветников, Избр. пр (превод) III, 10. // Във сложно въпросително изречение въвежда подчинено изречение, съдържащо констатация, на която се противопоставя въпросът в главното изречение; щом, щом като, след като. — Ако ти не мож й позна гласа, та аз ли ща, бре синко? Елин Пелин, Съч. I, 162. — А бре, що ми уби кучето, Дечо? .. Ако на мене ми е изяло яйцата, тебе ушите ли ти изяде, бре хайдутино?… Чудомир, Избр. пр, 29-30.
6. Разг. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване; като, макар и да, при все че, въпреки че. Е, побратими и посестрими, хайдете, стига сте ели и пили, ако ни призоваха, та не ни приковаха. Ил. Блъсков, РК, 4. Та ко ма никой не чуе, / песента ще се пронесе / по гори и по долища. Хр. Ботев, Съч., 1950, 31. Мома, дъщерьо
