2. Лице, което завежда администрацията на вестник, списание. Когато се завърна в София, той стана администратор на издателство „Ехо“. ВН, 1959, бр. 25421, 2.
— Лат. administrator през рус. администратор.
АДМИНИСТРА`ТОРКА ж. Жена администратор. Ако човек носи очила, редно е снимката му в паспорта да е с очила. Не е прилично всеки път да сваля очилата и да се пули пред чиновничките от спестовна каса или администраторките в хотела. Л. Янов, СЗ, 37.
АДМИНИСТРА`ТОРСКИ, -, -о, мн. -и, прил. Присъщ, свойствен на администратор. Администраторски способности. Администраторски наклонности.
АДМИНИСТРА`ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Изпълнителните органи на управление в държава, селище, учреждение, предприятие и техните функции като едно цяло. Най-после през юни нас ни повикаха в Плоещ, при княза Черкаски, натоварен с въвеждането администрация в България. Ив. Вазов, Съч. VII, 178. Чиновници по администрацията се вземат от българската интелигенция. Г. Бенев, БК (превод), 84. // Стесн. Отделна служба в учреждение, която се занимава с такива функции. Запозна се с него във Военното издателство. Той беше редактор на вестник „Отечество“, а тя работеше в администрацията. М. Грубешлиева, ПП, 14. Ще получите разяснения за нужните документи в администрацията.
2. Събир. Всички длъжностни лица в управа на селище, предприятие, учреждение; административен персонал. Начело на всяка област заставаше .. комисар с права на княжески наместник — да се разпорежда с цялата област и да заповяда на войската, полицията и администрацията. В. Геновска, СГ, 118. А събирането на данъците ставаше се` по-безпощадно*, .. Масата, .. роптаеше. Към тия причини на недоволство се прибавяше и нетактичността на администрацията. Тя бе неопитна и партизанска. С. Радев, ССБ I, 249.
3. Сграда, помещение, в което се намира управата на селище, учреждение. Няколкото високи здания с хубава фасада, които се издигаха в центъра на града, представляваха администрацията. Сл. Трънски, Н, 36.
— От лат. administratio ’подпомагане, служене, ръководене’ през рус. администрация.
АДМИНИСТРИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Занимавам се с управление, работя като администратор; управлявам, ръководя. // Неодобр. Управлявам, давам разпореждания формално, бюрократично, не по същество. — Елате да видите и разпитате хората, а не да администрирате отгоре. Ст. Даскалов, СЛ, 306.
2. Завеждам администрацията на вестник, списание.
— От лат. administro.
АДМИНИСТРИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от администрирам. Империята, която познава добре могъществото на единната и стройна система на управление и администриране, не е могла да не види опасността, която идва с новата държава. О, 1980, кн. 5, 9. Приходите от данъците няма да се изпращат в Цариград, а ще остават в страната и употребяват изключително за нейното администриране. Пряп., 1903, бр. 80, 3.
АДМИРА`Л м. 1. Най-висш чин в командния състав на военноморска флота. Този влиятелен турчин бил адмирал през гръцката революция. П. Делирадев, В, 207.
2. Лице, което има такъв чин. Адмиралът бавно пое към щаба на флота. Д. Добревски, БКН, 26. Венецианскийт адмирал си загуби живота в морския бой при Дарданел. С. Бобчев, СОИ, 124.
— От араб. през нем. Admiral.
АДМИРА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Адмиралски. Той писа от брега на адмиралния си кораб до своя приятел Франклина. С. Бобчев, ЖФ (превод), 107.
АДМИРА`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Адмиралски. Не ся мина много време и видяха две големи ладии .. Американците, които бяха вътре .. не показаха нето боязн, нето някое недоверие, като ся качиха на адмиралова кораб. П. Кисимов, OA II (превод), 138.
АДМИРА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Свързан с адмирал. Адмиралски чин. Адмиралски кораб.
2. Свързан с военноморски флот. Адмиралски флаг.
АДМИРА`ЛСТВО, мн. няма, ср. Чин, служба на адмирал.
АДМИРАЛТЕ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Свързан с адмиралтейство.
АДМИРАЛТЕ`ЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Върховна управа на военна флота. Джеймс Кук е роден през 1728 г. в графство Йоркшир, .. Той бил даден да учи занаят, обаче моряшкият живот го привличал силно. От прост моряк благодарение на мореплавателските си способности той бързо се отличил пред адмиралтейството и бил назначен за помощник-капитан на кораб. А. Бешков и др., ИГ, 107.
2. Зданието, в което се помещава тази управа. Адмиралтейството е срещу морската градина.
— Рус. адмиралтейство.
АДМИРА`ТОР м. Книж. Възторжен почитател, поклонник на някого или нещо. Не току тъй съм бил винаги твой почитател и адмиратор и съм следил с внимание и възторг живота и делата ти. Ал. Константинов, Съч. I, 63.
— От лат. admirator през фр. admirateur.
АДМИРАТИ`ВЕН, -вна, -вно*, мн. -вни,
