вечерята ни беше много сиромашка, сега ще имаш и пиле, и аджем пилаф. Ив. Вазов, Съч. NII, 119.
— Тур. acem.
АДЖЕ`МИН, мн. адже`ми, м. Остар. Аджем, персиец.
АДЖЕ`МСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от аджем; персийски. Миндерите му [на новия сарай] бяха по-тесни и постлани с аджемски килими. Ц. Гинчев, ГК, 29. — В село тая вечер ще ядем аджемски пилаф и баклава. Ив. Вазов, Съч. XII, 137. От буйний пламък светна / пристегнатий на кръст аджемски лют ханджар. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 32.
АДИАБА`ТА ж. Техн. Кривата, изразяваща графично адиабатната промяна в състоянието на газа.
АДИАБА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Техн. Който става, който се извършва без обмяна на топлина с околната среда; адиабатичен, адиабатически. Адиабатен процес. Адиабатна изолация. Адиабатно свиване на газ. Адиабатни промени в състоянието на газа.
— От гр. ὰδιάβατος ’непроходим’.
АДИАБАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. Адиабатен. Адиабатична атмосфера. Адиабатично сгъстяване.
АДИАБАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Адиабатен. Адиабатически процес.
АДИАБАТИ`ЧНО. Техн. Нареч. от адиабатично; адиабатно.
АДИАБА`ТНО. Техн. Нареч. от адиабатен; адиабатично.
А`ДИДАСКИ мн., ед. (рядко) а`дидаска ж. Разг. Нов. Вид маратонки, произведени в германската фирма за спортни стоки „Adidas“. Купих си нови адидаски.
— От нем. собств.
АДИЕКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, Прил. Езикозн. Адективен.
От лат. adjektivus ’прилагателно’.
АДИНАМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Безсилен, немощен, слаб.
АДИНО`РМ м. Апт. Лекарство, което се произвежда от растението горицвет (Adonis vernalis) и се използва за лечение на сърдечни заболявания. Подобни растения с действие върху сърцето има много у нас. Познат е горицветът, от който се произвежда препаратът адинорм. К, 1964, кн. 4, 34.
АДИ`О межд. Разг. Сбогом.
Ит. addio.
АДИТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който е получен от прибавяне, събиране или става чрез прибавяне, прилагане. Адитивно смесване на цветовете. Адитивен начин за получаване на цветно изображение.
— От лат. additivus ’който се прибавя; прибавен, приложен’.
АДИТИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Свойство, качество на адитивен.
АДМИНИСТРАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е свързан с администрацията като система от изпълнителните органи на държавно управление. През време на византийското робство Плиска не била вече голяма крепост, но продължавала да бъде важен административен център. Ст. Михайлов, БС, 49. Административно деление. Административна единица. Административен район. Административно учреждение. Административна длъжност.
2. Който се занимава с администрацията в държава, селище, учреждение. Административни органи. Административни власти. Административен апарат. Административен персонал. Административно ръководство. Административни служители.
3. Който става по разпореждане на изпълнителните органи на властта. Какво ли не предприели хората, да се спасят от Мишовата любознателност. . Давали му покани за примиери, приеми, коктейли. . И административни мерки взели. Л. Янов, СЗ, 7. Административен надзор. Административна наредба. Административен акт.
◇ Административно право. Юрид. Дял от правото, което се занимава с регулиране на реда и отношенията в областта на държавното управление.
АДМИНИСТРАТИ`ВНО нареч. 1. По отношение на администрацията, на изпълнителните органи на управлението. Административно страната се дели на окръзи и околии.
2. По начин, присъщ на администрацията; по административен ред, начин. На някои места в страната задачите по прибиране на реколтата се движат административно.
АДМИНИСТРАТИ`ВНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: административен, напр.: административно-икономически, административно-ръководен, административно-стопански, административно-управленчески и др.
АДМИНИСТРА`ТОР м. 1. Длъжностно лице, което участвува в изпълнителните органи на управлението на държава, селище, учреждение, предприятие. В управлението на България, .., той прояви истински талант на администратор. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 115. Управителят не бе добър администратор, .., често сам нарушаваше установения вътрешен ред на болницата. Д. Ангелов, ЖС, 40. През 1890 г. .. биде назначен за директор на Серското педагогическо училище .. Като училищен администратор той се показа неоценим. Бълг., 1902, бр. 453, 2.
