прил. Книж. Който предизвиква адмирации, възхищение.
— От лат. admirativus.
АДМИРА`ЦИЯ ж. Книж. Възхищение, възторжено одобрение с израз на почит. Симпатиите не закъсняха да го окръжат от всички страни и да създадат около писателя една атмосфера на обич и адмирация. Б. Митов, СбАСЕП, 43.
— От лат. admiratio през фр. admiration.
АДМИРИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Изразявам възхищение и възторжено одобрение към някого или нещо. Адмирираме и издателство „Хемус“, в лицето на неговите ръководители, за повече от навременния и високообществен почин да издаде в няколко тома цялото творчество на покойния даровит писател, критик и публицист. Б. Шивачев, Съч. I, 186. Успешната постановка е щастливо координиран на всички тия единични съществени елементи на спектакъла. Такова координиране бе постигнато при Шекспировата комедия и ние го адмирирахме. Р, 1926, бр. 213, 3. адмирирам се страд.
— От лат. admiror.
АДМИРИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от адмирирам и от адмирирам се.
АДНОМИНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Езикозн. Който стои при име, определя име; приименен.
— От лат. adnominalis.
А`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който е от ад или на ад, пъкъл; адски. — Ние пък ще поговорим за скончанието на света и за дървото Елисеево, което четирите реки адови поят. Ст. Загорчинов, ДП, 372.
2. Непоносим, ужасен; адски, пъклен. — Народът наш воюва за своята правда. В мъки адови живее той от векове и неговата правда е света. Д. Талев, ПК, 53.
◇ Изчадие адово. Книж. Човек с крайно отрицателни качества, прояви; изчадие на ада. — Ти .. изчадие адово — започна той задавено, — ти, богоненавистни човече, как посмея да посегнеш върху светия кръст! Д. Талев, С II, 182. Като видя похитителя си, попът трепна и го прокле тихичко: — Анатема, изчадие адово! Душата ти нечестива в геена огнена дано потъне! Г. Караславов, Избр. съч. II, 228.*
◇ Чрево адово. Книж. Много лошо, неизгодно място или положение. — Херцеговците са друго, а ние сме друго; ние се намираме во чрево адово; само да мръднем и ще ни изколят като овци. Ив. Вазов, Съч. XXII, 34.
АДО`НИС м. 1. Митол. Красив младеж, любим на Афродита, когото тя превърнала в цвете, след като бил разкъсан от преобразения на разярен глиган бог Арес.
2. Поет. Изключително, божествено красив младеж.
3. Многогодишно тревисто растение от семейство лютикови с големи красиви жълти или яркочервени цветове, което се среща по каменисти места и се използува в медицината за лекуване на сърдечни заболявания; горицвет, слети коса. Adonis vernalis.
— Гр. от собств.
АДОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, -и, прил. В съчет.: Адонически стих. Литер. В древногръцката поезия — последният стих в сафическа строфа, състоящ се от трисрична и двусрична стъпка — дактил и спондей или дактил и хорей.
— От гр. ἀδώνιαχ ’празници в чест на Адонис’.
АДОПТА`Т м. Юрид. Лице, адоптирано, осиновено от някого.
— От лат. adoptatus.
АДОПТА`ТОР м. Юрид. Осиновител.
— Лат. adoptator.
АДОПТА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Юрид. Осиновяване.
— От лат. adoptatio.
АДОПТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Юрид. Който се отнася до адоптация; осиновителен.
АДОПТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Юрид. Извършвам адоптация, осиновявам някого, адоптирам се страд.
АДОПТИ`РАНЕ ср. Юрид. Отгл. същ. от адоптирам и от адоптирам се; осиновяване.
АДО`ПЦИЯ ж. Юрид. Адоптация.
— От лат. adoptio.
АДРЕНАЛИ`Н, мн. няма, м. 1. Мед. Хормон на надбъбречната жлеза, който регулира кръвообръщението и усилва обмяната на веществата.
2. Лекарство, получавано главно по синтетичен начин, употребявано като подкожни инжекции, капки, мехлем за намаляване на кръвотечението при операции, против остра сърдечна слабост и шок, при пристъп на бронхиална астма и др. Като се инжектира в човек адреналин, повишава се от една страна кръвното налягане, а от друга, повишава се количеството на кръвната захар. ПН, 1935, кн. 8-9, 140.
— От лат. ad ’при’* + renalis ’бъбречен’.
АДРЕНАЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от адреналин. Адреналинов серум.
АДРЕ`С м. 1. Данни, указание за местонахождението и името на лице, учреждение и др., написани върху плик, телеграма, колет и др., до които се изпращат. Наведен над отделна маса в един ъгъл на архивата, Стоил, .., пишеше адреси и отхвърляше настрана купища пликове. Д. Калфов, Избр. разк., 255. Той подаде бял надписан плик и си отиде. Комков се наведе до печката и внимателно заразглежда адреса. Там пишеше: „За г-н Илия Комков“. М. Кремен, СС, 79. // Точното местожителство (улица,
