обикн. за незначителни, празни, глупави работи; бърборя, дърдоря. Коложега весело бъбреше за това-онова. Ст. Загорчинов, ДП, 109. Нали е триста гроша? Аз ще ти го плата? — Какво ми бъбреш там триста гроша!… Четиристотин и седемдесе и четири грошовци са, знаеш ли ти това, мюхлюзину! — отвърна Хаджи Донко сопнато. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 150. Войничетата се бяха ободрили и бъбреха за домашните си, за старшината в манастира и за какво ли не. А. Христофоров, П, 10. Глуханека обичаше да бъбри, а на Нона не й се приказваше сега. Й. Йовков, ЧКГ, 207. Магу, който дотогава не преставаше да бъбри и да се смее, отведнаж млъкна, после извика: — Ягага! Ягага! — и изтича навън съвсем изтрезнял и уплашен. Елин Пелин, ЧБЛ, 100. // Непрех. Водя лек разговор по несериозни въпроси. Очевидно той нямаше настроение сега да бъбри със сина си, както правеше това друг път. Д. Калфов, Избр. разк., 347. Барът представляваше не много голям салон с персийски килими и завеси от червено кадифе .. Десетина посетители бъбреха лениво, изтегнати в дълбоки удобни кресла. Д. Димов, Т, 114.
2. Говоря тихо или неясно, неразбрано, обикн. поради вълнение, напрежение, смущение; бъбля. Тя взе котлето и почна да сипва в кръг около камъка капки от виното, като бъбреше непрекъснато някакви неразбрани тайнствени думи. СбХ, 138. — То не е все същото — заговори той с високомерие, без да гледа Райка, който още се смееше и бъбреше нещо под нос. Ст. Загорчинов, ДП, 93. — Отче! Прости ме, аз не за мене си извадих тия пари — бъбреше смазан Викентий. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 58. И дълго Теодорит нещо бъбреше над жената, която смирено повтаряше всяка дума. Ст. Загорчинов, ДП, 454. Тая нощ Боби не можа да спи .. Не спеше и майка му, а бабата постоянно се въртеше и бъбреше нещо. Вл. Полянов, ПП, 10. Той я изгледа с дълбок поглед и едва откърти въздишка. Тази сподавена въздишка подкоси краката й и за да прикрие слабостта си, започна да бъбри като трескава: — Да ти донеса ли още жито от хамбарите!… Искаш ли още сухо грозде! .. К. Петканов, X, 65. // Чета на глас неясно, неразбрано.
3. Непрех. За река, поток и др. — бълболя, бълбукам, бъбля. Само рекичката доле под брега бъбре своята нескончаема приказка. Т. Влайков, Съч. III, 12.
4. Остар и диал. Изказвам сърдито недоволство, неодобрението си; мърморя, карам се. У него съществува свойствена страст да бъде от всичко недоволен, постоянно да бъбре и да са меша в чуждите работи. Л. Каравелов, Съч. II, 24. По-сърдит беше станал, ..: току бъбре и гълчи, току търси причина да се кара. Т. Влайков, Съч. II, 116. Хоратих й какво не! Думах й, бъбрях я, молих я… не ще, та не ще! Ив. Вазов, Р, 12. Дърти баби, стари брантии не оставаха по-долу, прегърбиле са, идат си от черква, изкривили уста, бъбрят и те, глождят подлогите на Еленка. Ил. Блъсков, ПБ II, 44. — Видиш ли го ти, магарето нйедно, какво е дигнал глава! От мен по-горен е станал! Не ще се преклони, да ми се помоли! Ама чакай аз него!… — Така си бъбреше бащата. Т. Влайков, Съч. II, 100. бъбре се, бъбри се безл. Шушнение или разговаряние с половин глас вътре в стаите, дето лежат болни, боде им в ушите, докарва им тяжкота и огън; затова умното е да ся не оставя да ся шушне еле бъбре при болни. Лет., 1871, 120. В час, когато учителят говори, не се бъбри.
БЪБЪРТНЯ` ж. Рядко. Брътвеж, бъбрене. Мълчи халосаний народ / .. / Не ща аз твойте бъбъртни, / не слушам думи безсловесни. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 134.
— Друга (диал.) форма: бръбретня`.
БЪ`ГИ, мн. -та, ср. Високоманеврен спортен автомобил с широки гуми и открита каросерия, пригоден за всякакъв терен.
— От англ. buggy.
БЪГИ`СТ м. Шофьор на бъги или автомобилен състезател с бъги. Най-известното име от бъгистите е това на Жан-Луи Шлесер. 24 часа, 1998, бр. 356, 28.
БЪ`ДА. Вж. съм.
БЪ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1. Бъдещ. С нашия непринуден смях от неговите разкази за „било и небило“ ние сме чувствували бъдния голям писател. П. Делирадев, СбАСЕП, 151. Бъдните поколения имат нужда от пример! Л. Стоянов, X, 48. И дълго слушах Вардар да нашъпва / .. / за бликналия ден в тоз край неволен / и за настръхналата бъдна среща / на двата вражи вихъра пред Солун… Д. Дебелянов, Ст, 1936, 83. И вие: / Работници и селяни — на крак! / Зове борбата, бъдната разправа! Н. Хрелков, ДД, 299. Аз вярвам, майко — родино пресвята, / във светостта на твоя бъден ден. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 148.
2. Като същ. бъднето ср. Остар. Бъдеще; бъдното. При твойто слово аз и своето прибавих, / дела приумножих при твоите дела: / и съд на бъднето да чакам се изправих / с теб — две со подвизи овенчани чела. П. П. Славейков, ОБ IV, 139-140. бъдното ср. Поет. Бъдещето. И ето тогаз в множеството / стана Калхас Тесторид, най-първи птицегадател, / той, който знаеше всичко: минало, днешно и бъдно. А. Разцветников, Избр. пр III, (превод), 10. — Бъдното е в дните напред. Не бързай, ще поживееш край нас, може да ти хареса някой. М. Смилова, ДСВ, 20. А очите на Петър били бистри и както всякога, устремени в бъдното… Н. Тихолов, ДКД, 204.
БЪ`ДЕЩ*, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който ще съществува, ще се осъществи или ще се създаде
