във времето, което ще дойде, в дните, които идат. Мнозина от майсторите се противяха — не искаха да делят от бъдещите си печалби за калфите и чираците си, забравили бяха, че и те са били някога като тях. Д. Талев, ПК, 141. Тя китеше техния бъдещ дом, разхубавяваше го и сама се увличаше, увличаше и мъжа си във все по-смели мечти. Д. Талев, И, 314. В неговата глава се въртяха мътни, неясни и смели някои мечти, някои бъдещи големи планове. Ив. Вазов, Съч. VII, 167. Приказвахме безспир и тоя път не вече за възможната, бъдеща война. Й. Йовков, Разк. II, 94. Но разкажи със думи прости, / на тях — на бъдещите хора, / които ще поемат поста ни, / че ние храбро сме се борили. Н. Вапцаров, Избр. ст., 1946, 46. Бъдещи успехи. Бъдеща победа. // В съчет. обикн. с имена за лица — специалисти, професионалисти и др. или с роднински названия — който ще стане такъв, какъвто посочва значението на съответното съществително; утрешен. Едвам дочаках вечерта и се опътих към дома на моята бъдеща жена. Елин Пелин, Съч. IV, 232. Манол не остана твърде доволен от тая среща. Разбра, че бъдещият му съдружник ще хитрува. Ем. Станев, ИК I-II, 199. Някои от главните роли били дадени на ученици, бъдещи наши големи артисти. Ст. Грудев, ББ, 12. Хайде, кмете, ела с нас. И внимавай: пред себе си имаш бъдещ правителствен депутат! Й. Йовков, ПГ, 212. Под небрежната му [на момичето] външност личеше стройна снага на бъдеща хубавелка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 19. Бъдещ инженер. Бъдещ учител. Бъдещ лекар.
2. Който ще дойде, ще настъпи, ще бъде занапред; иден. Събудих се, но в бъдещите дни / сърце се, ощ унесено, вълнува — / и влажни ощ са моите страни. К. Христов, Т, 12. И нек не ни смущава нази злото. / И нек се не боим! / Да си дадем ръка и към доброто / на бъдещия век да полетим! К. Христов, ПВ, 39. Бъдещ живот.
◇ Бъдеще време (съкр. разг. бъдеще същ. ср.) Грам. Глаголно време, което показва, че извършването на действието ще стане след момента на говоренето.
— Други (остар., книж.) форми: бу`дущ, бъ`дущ.
БЪ`ДЕЩЕ, мн. няма, ср. 1. Времето, което идва, настъпва след сегашното; бъднина, бъдещност, бъдност. Той отсега нататък трябва да покаже кой е и какво може. И в съзнанието му се избистри една дълбока и светла вяра в бъдещето. Г. Караславов, Тат., 223. Детински златни дни, вам сетний мой привет! / Далечно бъдеще, мечтано в розов цвят / тогаз, — сега и то се в минало обърна. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 8.
2. Събития, които ще настъпят след сегашното, бъдещ живот; бъднина. Той с тъга си мислеше, че човек би могъл да се откаже от бъдещето си, това е в неговата воля, но от миналото — никога: то му принадлежи безвъзвратно. Ем. Манов, БГ, 35. Защото Места не шумеше винаги тъй, а само в някои особено тихи и топли нощи, и тогава местните турци гадаеха по тоя шум за времето и за бъдещето изобщо. Й. Йовков, Разк. II, 77. А сега изведнъж с радост откри, че цялото му минало — и тя, и Боян — оставаха някъде по ръба на живота му… Миналото беше заличено, имаше само настояще… И бъдеще. М. Грубешлиева, ПИУ, 282-283. Обичам те, обичам, / о родина света, / .. / И нека бляскат други / земи с велик успех — / аз бъдещето твое / не давам го за тех. Ив. Вазов, Съч. II, 7.
3. Състояние, положение, което някой ще има след време; бъднина, бъдещност, бъдност. — Ти имаш три деца — .. — Трябва бъдещето им да осигуриш. Както я караш, на улицата ще останеш. В. Геновска, СГ, 180. — Това е моето бъдеще, бъдеще неизвестно, пълно с опасности. Ив. Вазов, Съч. XXII, 77. В това време името на тоя гражданин са носило вече от уста в уста и секи са старал да каже нещо ново за неговото бъдеще. Л. Каравелов, Съч. VII, 36. Момчилов е добър човек, способен е като лекар и го чака голямо бъдеще! М. Кремен, РЯ, 95. А минута след това, увлечена, повери ми всичките си мечти за университета, за зимата и далечното светло бъдеще. Г. Райчев, Избр. съч. II, 123. По едно време Кънчо забележи, че Елена често захвана да отваря дума за неговото бъдеще, за това, какво ще прави, като излезе из службата. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 392.
4. Предстоящо преуспяване в живота. Никога ниски цени не се покачват без причина нагоре. Това искаше да каже Олаф. Нали сме говорили — той е момък с бъдеще. П. Спасов, ХлХ, 360. Христо*: Да остана тук тогава. Искаш ли да се откажа от Русия? Милка: Какво ще ми помогнеш ти? Да убиваш бъдещето си за мен? П. Тодоров, Събр. пр II, 414. — Бъдещето на света е в техниката. Това знам аз — каза сериозно той. — Не ме интересуват никакви романи. М. Грубешлиева, ПИУ, 39. — Остави го тоя безнравственик, той няма никакво бъдеще. Елин Пелин, Съч. III, 131. Човек с бъдеще. Учен с бъдеще.
◇ В (за в) бъдеще. От сега нататък, занапред. Дълги векове тия гори са били неприкосновени — пазели са ги от топора хрисовулите на българските царе, ферманите на цариградските султани… Ще ли и в бъдеще да ни се запази тоя рай — неизвестно. Ив. Вазов, Съч. XV, 10. За в бъдеще ще внимавате кого посрещате, кой е, какъв е… М. Грубешлиева, ПИУ, 286.
В близко бъдеще. В скоро време, скоро. И в близко бъдеще ний тез места / на жертвения подвиг и смъртта, / надявам се, отново да прославим. Ем. Попдимитров, СР, 30.
БЪ`ДЕЩНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Бъдеще (в 1 и 3 знач). Кой знае,
