се сглаша с непрекъсваното еднообразно шушнене на дългите кукурузени листа. Т. Влайков, Съч. II, 72.
— Друга (диал.) форма: бръ`брене.
БЪ`БРЕЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бъбрек. Тогава той поръчваше кебапчета и агнешки дреболии — сочни, позагорели на скарата момици, .. далачета, бъбречета, крехки дробчета. П. Вежинов, ДБ, 53.
БЪ`БРЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е свързан с устройството и функцията на бъбрека. Бъбречно каналче. Бъбречни клетки. Бъбречна криза. Бъбречни болести.
◇ Бъбречно легенче. Анатом. Вдлъбната част на бъбрека, в която се събира урината.
БЪБРИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има склонност да говори много или говори много в известни случаи обикн. за незначителни, празни, глупави работи. Още в първия разговор бъбривата девойка ни запозна накратко с положението в хотела и ни даде „сведения“ за някои от живеещите в него. Ив. Мирски, ПДЗ, 175. Историйката дълго време весели Сопот, а най-много — младата бъбрива монахиня, която я разказваше наляво и надясно. Ив. Вазов, Съч. X, 160. — Досадно бъбриви сте станали. Днес толкова много безсмислици чух. К. Петканов, В, 24. Вечер споделяше всичко с Лазара, ставаше дори бъбрива и не го оставяше, докато не се поразведри и неговото лице. Д. Талев, ПК, 750. // Свойствен на човек, който обича да говори много и обикн. за незначителни, празни глупави работи. Тук-там се шушукаше, че Кондови скоро забравили скръбта си за дяда Нойка и Апостола, но на тия думи не се даваше ухо. Хаджи Пени, за да затвори много бъбриви уста, отвори в зияфетите си много места за чорбаджии и видни граждани. Д. Немиров, Б, 173, 174. Езика си бъбрив / ти спри и в радостта от днешната победа / раздор не внасяй. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 207.
2. За река, поток, ручей — който издава тих, равномерен еднообразен шум, който бълболи, бълбука; бъблив. Луната вече посребряваше гребените на околните върхари, но стръмната пътека край бъбривия поток едва личеше пред тях. X. Русев, ПС, 135. Реката под краката му шумеше пълноводна и бъбрива. Мътните й води, тръгнали от планината, влачеха прогнили дървени парчетии и лескови клонки. Ив. Хаджимарчев, ОК, 94. На два метра от тях подскачаше в каменното си корито бъбриво горско поточе. П. Бобев, ГЕ, 6.
— Други (диал.) форми: бръ`брив, бърбли`в.
БЪБРИ`ВЕЦ, мн. -вци, м. Бъбрив човек; бърборко, дърдорко, бъбрица. А в салона стана тихо, необичайно тихо. Сякаш вълшебник беше заключил устата на непоправимите бъбривци. А. Гуляшки, Л, 69. Двамата се спогледаха и в тоя кратък миг пътникът искаше да прецени дали железничарят не е от ония подозрителни типове, които навсякъде си пъхат носа, .., или е безобиден бъбривец, който търси случая да се закачи за някого, за да му изприкаже всичките си „болки и ядове“. М. Марчевски, П, 136.
— Друга (диал.) форма: бръбри`вец.
БЪБРИ`ВКА ж. Бъбрива жена, бъбрица. Жените весело шушнеха, вкупчени една до друга, и ръцете им чевръсто премятаха дълги шишове с недоплетени чорапи, а на Рилко се струваше, че пръстите на тия бъбривки се надпреварват с устните им. А. Христофоров, А, 109. — Ти си немаш деца, стринке, аз ще ти стана дете. Защо си немаш деца, стринке? .. Кой ще те гледа като остарееш? Мама казва ти, Царе, ще ме гледаш като остарея, ще ми вариш чорбица. Тебе кой ще ти вари чорбица, стринке? .. — Малката бъбривка се загледа в очите на Ния: — Защо плачеш, стринке? Д. Талев, ПК, 359.
— Друга (диал.) форма: бръбри`вка.
БЪБРИ`ВКО, -то, мн. -вци, м. Разг. Бъбривец.
БЪБРИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество и проява на бъбрив. Очите на Нона често се спираха на него и веселият й, малко насмешлив поглед, като че се извиняваше зарад бъбривостта на стареца. Й. Йовков, ЧКГ, 143. — А сега ще си купя някои работи. Не знаеш ли къде ги има? Видях… един стражар с гумени ботуши и пелерина. Добри са за дъжд. Но как си ти? Намери ли работа? .. Разкая се за бъбривостта си. Лошо беше едни да си купуват гумени ботуши, а други да гладуват. Вл. Полянов, ПП, 98-99.
БЪБРИ`ЦА м. и ж. Разг. 1. Бъбрив мъж или бъбрива жена. Люцкан не криеше чувствата си към нея и лекомислен и бъбрица, .., говореше за любовта си навсякъде и на всички. Й. Йовков, ПК, 37. Една бъбрица, една устата! Ив. Вазов, Съч. XXI, 99. Голяма облага няма от един сладкодум бъбрица, ако ще би мъдрувал и най-високи нечта. Й. Груев, СП (превод), 295.
2. Диал. Мъж (жена), който (която) често се сърди и мърмори.
◇ Горска бъбрица. Прелетна пойна птица от семейство стърчиопашки, разпространена в планините, с кафява окраска на гърба и белезникав корем. Anthus trivialis. Горската бъбрица наподобява полската чучулига, но е по-дребна и с по-стройно тяло. Вл. Помаков, ПДП (превод), 76.
Полска бъбрица. Прелетна пойна птица от семейство стърчиопашки, разпространена в равнините, с кафява окраска на гърба и кремави гърди. Anthus campestris.
— Друга (диал.) форма: бръбри`ца.
БЪ`БРЯ, -еш, и -иш, мин. св. -ах и -их, несв., непрех. и прех. 1. Говоря много и
