тумбеста круша тича като сляпа през нивите и — буф! — в насрещния баир. Г. Караславов, Избр. съч. II, 231. Наведох се да си взема молива и буф в масата. д) Появявам се или влизам внезапно някъде; бухам се, бух. Та помисли, седим си ние ей тъй долу в окопа, а врагът пълзи, наметнат с бял чаршаф, ти си мислиш, че всичко е наред, и току изведнъж — буф при тебе и… стой, горе ръцете. Ив. Мартинов, ПМ, 127.
БУ`ФА неизм., прил. В съчет.: Опера буфа. Муз. Комична опера; опера буф (буфо).
— Ит. buffa ’комична, смешна’.
БУФА`Н неизм. прил. 1. За ръкав на женска дреха — който е широк и с дълбоки, богати чупки или с набор и стои бухнал. „Какво си правиш парите, момиче? Купи си нов шлифер с буфан ръкави!“ Бр. Йосифова, БЧМ, 39.
2. Като същ. буфан м. Ръкав на женска дреха, много набран или начупен в горната част и стегнат в долната. Рокля с буфани.
◇ На буфан. Набрано, с големи чупки.
— От фр. bouffant ’надут, издут’.
БУФА`НТО, мн. -и, ср. Остар. Част от женска прическа, направена от дигнати нагоре, бухнали коси. Те не можеха да се нагледат на хубостта й. Бледо беше лицето й, косите й, дигнати на буфанто с тежък кок на тила, изглеждаха още по-черни. Д. Талев, ПК, 402-403.
— От фр. bouffant ’надут, издигнат’.
БУ`ФЕР м. 1. Приспособление към вагон, локомотив, кораб, автомобил и др., предназначено да пружинира при удар, за да го омекоти. Очите на хиляди любопитни хора бяха вперени във вагоните, които, бавно, като се блъскаха лекичко в буферите… се заковаха по средата на перона. Г. Караславов, ОХ IV, 153. На края челният ледоразбивач бе обграден с буфери, омекчаващи всеки евентуален удар при сблъскване с ледове и скали. Ст. Волев, МС, 65. Градът беше близо… чуваха шумовете му — локомотивна свирка някъде към гарата, отчетливо чаткане* на вагонни буфери, клаксон на автомобил. П. Вежинов, ДБ, 56. Дрънкаха веригите, буферите изтракаха и влакът бавно потегли. Н. Тихолов, ДКД, 18.
2. Металическо колче в долната вътрешна страна на външно крило на прозорец, предназначено да предпазва стъклата от счупване.
— Англ. buffer.
БУ`ФЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от буфер. Буферен щит. Буферен диск. Буферен прът. Буферна пружина.
◇ Буферна батерия. Електр. Акумулаторна батерия, която регулира притока на електроенергия на силови подстанции и смекчава резките изменения на натоварването.
Буферна държава. Полит. Изкуствено създадена държава между две враждебни страни.
Буферен разтвор. Хим. Разтвор от соли, соли и киселини или соли и основи, който има свойството да поддържа постоянна киселинност или алкалност на даден разтвор независимо от външното въздействие.
Буферни системи. Мед. Хранителни вещества (белтъчини и соли), които се използуват за поддържане на киселинно-алкално равновесие при смущения в обмяната на веществата.
БУ`ФЕРНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Спец. Свойство на смеси от разтвори на различни соли да не изменят лесно своята киселинност или алкалност.
2. Почвозн. Свойство на почвата да се противопоставя на изменението си под влияние на кисело и алкално действащи вещества.
БУФЕ`Т м. Простонар. Бюфет. В парка, .., свиреше музика; .., пълно беше с публика .., около буфетите и по всичките алеи. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 61-62. Един буфет .. обемаше двайсет хиляди съдини или златни талерки. Ив. Адженов, ВК, 29.
БУФЕ`ТЧИК, мн. -ци. м. Простонар. Бюфетчик. Само гъркът буфетчик стоеше до вратата си и усмихнато-лукаво поглеждаше на оратора. Ив. Вазов, Съч., XI, 167.
БУ`ФО неизм. прил. Обикн. в съчет.: Опера буфо. Муз. Опера буфа (буф).
— От ит. buffo.
БУФОКЛО`УН м. Театр. Клоун, който изпълнява комични номера между два номера на други артисти.
— От ит. buffo ’смешен, комичен’ + клоун.
БУФОНА`ДА ж. Театр. 1. Комедия, за която са присъщи грубата ирония, пародията и сатиричната импровизация.
2. Театр. Гротескно хумористично представление, в което играта на актьорите се отличава с пресилен комизъм.
3. Театр. Актьорска игра, за която са характерни гротескност и пресилен комизъм. Неговата задача е чисто формална: със средствата на буфонадата да разсмива… публиката. ЛФ, 1958, бр. 17, 3. Съществува голяма опасност да се избие в буфонада и в сцени, където да доминира самоцелният комически ефект. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 20.
4. Разш. Смешка.
— От ит. buffonata ’смешка’.
БУФОНЕРИ`Я ж. Остар. Книж. Буфонада. Точно преди 100 години парижкото музикално общество бе изненадано от премиерата на една музикална комедия, .. Това бе двуактната буфонерия „Дъщерята на полка“. БНТ, 1940, бр. 201, 4. И Стефан ме прие радо, даже ласкаво. Он служеше в църква св. Климента; а аз как добър четец бях му нужен. Апостоле узна това и се разсърди, .., и чрез влиянието на Митрополита Калиника, когото често разсмиваше с буфонериите си, ме грабна, турна нозете ми
