ляма бяла роза. Й. Йовков, Ж, 89.
БУТОНИЗА`ЦИЯ ж. Бот. Напъпване на растение. В зелените части на растенията в процеса на бутонизация и цъфтене се натрупва максимално количество каротин. Б. Банков, и др., ВВ, 14.
— От фр. bouton ’пъпка’.
БУТО`НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бутон (в 1 знач); малък бутон. И той натисна силно и продължително бутончето на звънеца. Д. Калфов, Избр. разк., 349. Влезе Петър, напипа бутончето на стената и запали лампата. И. Петров, НЛ, 75. Станкул дори не помисли да завърти бутончето на апарата и машинално да го нагласи на радио София. Ст. Марков, ДБ, 15. Меките кресла можеха чрез натискане на едно бутонче да се превърнат всяко поотделно в лежащ стол. Г. Белев, КВА, 37.
БУ`ТОР м. Простонар. 1. Грубоват, недодялан по външност човек.
2. Неприветлив, необщителен, мълчалив човек; темерут.
БУ`ТОРА ж. Диал. Израстък на дънер.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БУТОРЯ`САМ. Вж. буторясвам.
БУТОРЯ`СВАМ, -аш, несв.; буторя`сам, -аш, св., прех. Диал. Грубо, със сила или небрежно блъсвам, бутвам някого или нещо; халосвам. Момиче едно застъпи съседа си, той се извърна, буторяса я с юмруци. О. Василев, ЖБ, 301. Като те буторясам оттука, долу при стубеля ще ти се разпилеят кокалите. П. Тодоров, Събр. пр II, 297. — Я ти гледай да не буторясаш колата в некое дърво или от некой мост да я метнеш… Ст. Даскалов, ЕС, 8. буторя`свам се, буторя`сам се страд. и взаим.
БУТОРЯ`СВАМ СЕ несв.; буторя`сам се св., непрех. Диал. 1. Блъсвам се със сила в някого или нещо; халосвам се.
2. Строполявам се.
БУТОРЯ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от буторясвам и от буторясвам се.
БУТРА`К1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Общо название на едри бурени, като магарешки бодили, репей, лопуш и др.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БУТРА`К2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Чвор, чеп на дърво, дъска.
БУТРА`ЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. Обикн. за дървен материал — който е с бутраци, чворове, чепове (Н. Геров, РБЯ).
2. За копринена нишка — който е с грапавини; неравен. Трябва добре да са обгледуват пашкулите да не остава нищо в тях, защо сичко, що остане, не може да са изчисти после, а от това и преждата не става равна, но бутрачеста и черновата. З. Княжески, ПРШ (превод) 107.
БУ`ТРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За дете или за младо домашно животно — охранен, угоен, тлъст.
— От рум. butrr ’корем, шкембе’. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БУТРО`САМ. Вж. бутросвам.
БУТРО`СВАМ, -аш, несв.; бутро`сам, -аш, св., прех. Диал. Буторясвам. — Свърши тя вашата, майко… Било що било… Сега по нов начин ще живеем. — У да те, — бутросваше я Василена и политаше да я удари. Кр. Григоров, Н, 45. бутросвам се, бутросам се страд. и взаим.
БУТРО`СВАМ СЕ несв.; бутро`сам се св., непрех. Диал. Буторясвам се.
БУ`ТУ`Р м. Диал. Тежка заразна болест по конете, която се характеризира с възпаление на подчелюстните лимфни възли; ботурач. Повратил са Симон добър юнак / и ми влезе в темна конюшница / и опитвит девет атли кони / сите ми бутур пофатило. Нар. пес., СбБрМ, 88.
БУ`ТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бут1; малък бут. Младо сърненце! Едно цяло бутче ми пратили от село. Елате тази вечер да го очистим, че може да се развали. Чудомир, Избр. пр, 238. Те изваждат спринцовките .. и .. забиват иглата в бутчето… Н. Стефанова, ОС, 24.
БУФ неизм., прил. В съчет.: Опера буф. Муз. Опера буфа (буфо).
— От ит. buffo през фр. bouffe.
БУФ междум. 1. За наподобяване на тъп шум от падане със сила във вода или от удряне в нещо твърдо. Буф! Хвърли се в реката и заплува. △ Топката падна във водата — буф! △ Деца се замеряха вън с камъни. Буф! Удариха прозореца ми.
2. Разг. В сказ. функция, а) Хвърлям, захвърлям със сила нещо някъде, където при падането си обикн. произвежда силен, тъп шум; бух. Нещо шина скъсал, / та се отби при мен да я сковем. / Насветках я — аз чукам, той помага, / но хем държи, хем нещо спори с мен, / че изведнъж като ми кипна келя, / та буф навън — и шината, и той. Сл. Красински, БН, 39. Детето взе топката си и буф във водата. б) Удрям, блъскам със сила нещо или някого с нещо; бух. — Ами ти как си с вагончетата? — По едно повече всеки ден. — А пък аз в дърводелната по две повече поправях и — буф да вървят по местата си. Сп. Кралевски, ОФ, 1950, бр. 1738, 4. Взе камък, прицели се и буф в главата му. в) Хвърлям се със сила някъде; бух, бухам се. Водиха ни от църква в църква и като ги изредихме — буф в реката Йордан. Г. Белев, ПЕМ, 31. Надвеси се от прозореца и буф долу. г) Удрям се със сила в нещо, някого; бух, бухам се. Влакът пъшка… Купето се клатушка — .. Аз стоя на прозореца и наблюдавам как… телеграфните стълбове се боричкат… Една голяма
