в фалака и ми нанесе повече от 40. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 349.
— Ит. buffoneria.
БУФОСИНХРОНИ`СТ м. Театр. Естраден комедиен артист, който съчетава движенията и мимиката си с музиката, изпълнявана обикн. на запис.
— От ит. buffo ’смешен’ + гр. αυγγρονισμός ’съгласуване’.
БУХ междум. 1. За наподобяване на: а) Шум, произведен от силен удар с нещо тежко или падане на тежък предмет. Ненадейно чувам нейде близко, .., едно изохкване: „Леле мале!“ и друг шум „бух!“ пак „леле мале“ и пак: „бух!“ Ив. Вазов, Съч. IX, 169. Без да разбера как, саксията чак долу, бух! — падна. б) Удвоено бух-бух и утроено бух-бух-бух — за наподобяване на шум от мотор, от оръдие и др. Откъм сред село дочу бръмченето на машините: — так, так, чат, чат, пррр… бух, бух, прррр. Кр. Григоров, Н, 18. Нощес пак слушах топа: бух, бух!… Й. Йовков, Разк. III, 10.
2. Разг. В сказ. функция: а) Бухвам, удрям силно или хвърлям със сила нещо; буф. Додето черкезинът плашил другите двама говедари с пушката си, Дойно завъртял кривака и — бух проклетия разбойник в лакътя на дясната ръка. Д. Марчевски, ДВ, 118. Кръшне ли някой от поста — бух в мордата! Чудомир, Избр. пр,* 213. „Ще взема един камък — .. — и бух! в прозореца.“ Й. Йовков, ПГ, 157. б) Хвърлям се, бухвам се; буф. Изкриви краката си на кравай и бух! всред басейна. А. Константинов, БГ, 14. в) Удрям се със сила в нещо; бухвам се, буф. Насред кладенеца ведрото се разклати и — бух — в зидарията. А. Каралийчев, ВЗ, 28. г) Бухвам се (в 3 знач.).
БУХ, бу`хът, бу`ха, мн. бу`хове, след числ. бу`ха, м. Диал. Бухал. Навечер, ако буа на некоиа кукя бух, не чинило — ке се запустила тая кукя. СбНУ VII, 126. Врабците буха бръкат, ама сами в устата му влезват. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 88.
БУ`ХАЛ м. 1. Едра нощна граблива птица от разреда сови, която обитава стари гори, запустели места и развалини и унищожава предимно мишковидните гризачи. Strix bubo. Стъмни се съвсем. Далече нейде избуха бухал… П. Бобев, ГЕ, 112. — Болярите и властелите са наши врагове. — Кулите им ще разрушим до основа, .., прилепи и бухали да свият гнезда в пустошта! Ст. Загорчинов, ДП, 326. Навред е глуха тишина / и само бухал, скрит във някой срутина, / сегиз-тогиз бухти. П. П. Славейков, БС, 1896, кн. 4, 238. Бухал забуха в гората, / Милки настръхна косата / — дали йе на зло, на добро / или йе пуста измама? Нар. пес., СбНУ XLVI, 94.
Прен. Неодобр. а) Назоваване на враг на прогреса, науката, културата, свободата. Не цанковистите ли искаха да предадат народните учители напълно в ръцете на селските думбази и бухали? Г. Георгиев, Избр. пр, 212. Тия стари бухали затуй извършиха преврата си през лятото, та ние да си гледаме кърската работа, а те хубавичката да се нагласяват върху охлузения гръб на чича! Г. Караславов, ОХ IV, 311. По-напреде в Копривщица, събрали са биле няколко мрачни бухала: Хеким Спас, Хаджи Ралли Каравелов, .. и пр., които като гледали, че младите са вирнали глава, помислили да предадат работата на правителството. З. Стоянов, ЗБВ I, 342. б) За човек, обикн. жена с много разрошени коси.
2. Простонар. Измислено страшилище, с което се плашат децата; буба (Н. Геров, РБЯ).
◇ Да ти буха бухал на комина! Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Да умреш и да ти опустее къщата.
— Друга (диал.) форма: бу`хел.
БУХА`ЛКА ж. 1. Плосък дървен уред с къса дръжка, подобен на лопатка, с който се удря, буха пране, за да се изпере. Като излязох отвън, видях мама, че пере на реката, .. Реката, .. шуми и тя буха ли буха с бухалката и не поглежда. Чудомир, Избр. пр, 171. Той идва на брега, а тя удря с бухалката мократа черга. К. Петканов, СВ, 164. Спасена отвори пъстрата торбичка .. Торбичката, в която събираше горски плодове, вчера три пъти я буха с бухалката на потока, хубаво да я изпере. Л. Галина, Л, 77-78. Колко свири, толкоз повече / зле отива: / че се чуе до невести / на реката, — / те забравят бухалките / и платната. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 15-16. Везден сам платно белила, / тежка бухалка дигала, / па сам са е кръста секнала. Нар. пес., СбНУ XLVI, 242. // Разш. Специален дървен прът или пръчка, с която се удря, чука нещо. Ненчо кьосето, седнал на одъра, .., удря с дървена бухалка по волската жила на големия дръндарски лък — разбива памук. Д. Марчевски, ДВ, 25.* Един старец, седнал на хармана, разкрачен, чука слънчогледови пити с бухалка. А. Каралийчев, ПТ, 154. Под осветения сайвант Койно чукаше ръжен сноп… Изправи се и пусна тежката бухалка върху очукания сноп. X. Русев, ПС, 161.
2. Ръчна граната с дървена дръжка. Този мъж беше въоръжен с пушка, с бухалки, с револвер. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 343. Освен картечницата, всички носеха пушки, бухалки и яйцевидни бомби висяха на поясите им, а през раменете им бляскаха с гилзите си патронни ленти. П. Вежинов, ВП, 8.
3. Дървен уред, задебелен в единия край, който се използва в някои спортни игри, напр. бейзбол и др. Загледахме телевизионния екран. Едно младо момиче показваше колко приятно се пътува с велосипед, .., после спортисти играха бейзбол, като удряха малки топки с дървени бухалки. Б. Трайков,
