по-често излизаш на разходка. Сега тя е толкова силна, защото заради заболяването не си излизал навън.»
Той: «О, не, тя е силна, защото всяка нощ започнах да пипам с ръка своя Wiwimacher.»
Лекар и пациент, баща и син стигат до съгласие, като приписват на отказването от онанизма главната роля за патогенезата на сегашното му състояние. Но има указания и за значението на други моменти.
«На 3 март при нас постъпва на работа нова слугиня, която предизвиква у Ханс особена симпатия. Тъй като при почистване на стаите тя го слага на гърба си, той й вика «моя кон» и винаги я държи за полата, като прави движения, като че ли я язди. На 1 март той й казва: «Когато направите това и това, трябва да се съблечете напълно, дори и ризата. (Той си мисли — за наказание, но зад тези думи лесно се долавя и желанието.)
Тя: «Е, какво от това: хората ще си помислят, че нямам пари за рокля.»
Той: «Но това е срамно, нали всички ще видят твоя Wiwimacher.»
Старото любопитство е насочено към нов обект и както това става в периодите на изтласкване, то се прикрива с морализираща тенденция!
На сутринта на 13 март аз казвам на Ханс: «Знаеш ли, когато престанеш да пипаш своя Wiwimacher, твоята глупост ще започне да минава.»
Ханс: «Но нали аз повече не пипам моя Wiwimacher.»
Аз: «Но ти би искал да го правиш винаги.»
Ханс: «Да, така е, но «да искаш» не значи да правиш, а «да правиш» — това не е «да искаш»(!!).»
Аз: «За да не искаш, тази нощ ще те пъхнем в чувал.»
След това ние излизаме. Той все още изпитва страх, но надявайки се да облекчи вътрешните си мъчения, говори доста по-смело: «Е, утре, когато получа чувала, глупостта вече няма да я има.» Наистина, той се плаши от конете значително по-малко и доста спокойно пропуска покрай себе си каретите.
