«завист заради пениса», която се основава на* ревността изобщо като черта на женския характер: «Докато все още не ми беше ясен този източник на ревност и аз се занимавах с разглеждането на фантазията «бият детето», която толкова често се среща при момичетата, аз построих първата й фаза, значението на която се състоеше в това, че другото дете, съперникът, навличащ си ревността, трябва да бъде бито. Тази фантазия ни се представя като някакъв остатък от фалосната фаза при момичетата. Удивителната скованост, която ме порази при тази монотонна формула «бият детето», допуска и още едно особено тълкуване. Детето, което бият или милват, в крайна сметка не е нещо друго, а самият клитор, така че на най-ниско равнище това съобщение ще съдържа в себе си признание за мастурбация, която е останала свързана със съдържанието на тази формула, водейки началото си от фалосната фаза и продължавайки през по-късните етапи от живота» (S. 26).
62. Продължението вж. в работата «Разпадането на Едиповия комплекс» (1924).
63. J.H.W. van Ophuijsen. Beiträge zum Männlichkeitskomplex der Frau. In: Internationale Zeitschrift für Psychoanalyse, 4 (1917).
64. Die erotische Quellen der Minderwertigkeitsgefühle, Zeitschrift für Sexuatwissenschaft, 4, 1918.
65. Вж. по този повод работата ни «Икономическият проблем на мазохизма» (1924).
66. В интерпретацията на Жил Дельоз «отклоняването» е едва ли не най-важната характеристика на мазохизма. Фройд се насочва към проблематиката на отклоняването (Verleugnung) още през 1911 г. По-късно той нееднократно говори за това, че децата «отклоняват» факта на отсъствие на пенис у жената. В статията си «Фетишизмът» (1927) Фройд прави разлика между понятията «отклоняване» и «изтласкване». Терминът «отклоняване» идва на мястото на използувания в периода 1914-1917 термин «отхвърляне» (Verwerfung). Сложността се заключава в това, че и двете понятия се използуват не само по отношение на кастрацията, но и за характеризиране отношението на душевноболните към действителността. В статията си «Невроза и психоза» (1924) Фройд определя неврозата като резултат от конфликта между Аз-а и То, а психозата — като конфликт между Аз-а и действителността и търси аналогичен на изтласкването, действуващо в първия конфликт, процес на дисоциация на Аз-а от външния свят, който да може
