50. Желанието да бие и да дразни конете.
51. Не книга, а човек от плът и кръв съм. И да постигна вътрешно съгласие не мога (Майер К. Ф. Последните дни на Гутен).
52. Срв. неговите намерения по отношение на онзи период, когато момиченцето ще може да говори (вж. по-горе).
53. В съответствие с това се намира изказаното по-късно удивление на Ханс по повод шията на неговия баща.
54. Страхът от бащата, дори в онези анализи, които лекарят извършва със странични хора, има твърде значителна роля като съпротива срещу репродукцията на несъзнавания патогенен материал. Тези съпротиви отчасти принадлежат към «мотивите», а от друга страна, както е в настоящия случай, те съставляват частица от несъзнавания материал, който по своето съдържание е способен да служи като задръжка в репродукцията на друга част от анализа.
55. Изглеждащата ни странна мисъл на гениалния художник Т. Т. Хайне, показваща на страниците на «Симплицисимус» как детето на месаря пада в машината за кайма, как родителите му го оплакват във вид на кренвирш, как го опяват и как се възнася на небето, благодарение на епизода с Лоди намира своето обяснение в инфантилните фантазии.
56. Бащата е наблюдавал дори, че едновременно с това изтласкване у детето в известна степен настъпва сублимация. Заедно с настъпване на боязливостта то проявява повишен интерес към музиката и развива наследената от родителите си дарба.
57. «Ein Kind wird geschlagen»: Beitrag zur Kenntnis der Entstehung sexueller Perversionen. In: S. Freud. Gesammelte Werke. Bd. 12, S. 197-226.
58. Известна поредица от книги на мадам дьо Сегюр (1799-1874).
59. Алфред Бине (1857-1911), фр. психолог.
60. Ти по-малък си от Макбет, но и по-голям. Нещастен, но от него по-щастлив. Родоначалник на крале си ти, но крал не си (Макбет. Акт I, Сцена 3).
61. По-късно в работата си «Някои психични следствия от анатомичното полово различие» (1925, Gesammelte Werke, Bd. 14) Фройд отново се опитва да осмисли тази първа фаза на фантазията за биенето въз основа на неотдавна въведеното в психоаналитичната теория понятие
