да бъде вписан в концептуализацията на втория конфликт. В статията «Загубата на реалността при неврозата и психозата» (1924) този процес е наречен отклоняване, или отхвърляне на реалността. Възникващата в тясна връзка с това тема за разцепването на Аз-а се разработва в незавършените му работи «Разцепването на Аз-а в процеса на защита» и «Очерк по психоанализа» (1938). «Отхвърлянето» обаче се използува от Фройд в друг контекст. В статията си «Изтласкването» (1915) отхвърлянето или по-точно съдното отхвърляне (Urteilsverwerfung) ни се представя като синоним на осъждането (Verurteilung), предварителен стадий на което е изместването. Разликата между осъждане и изтласкване се подчертава и в по-ранните произведения на Фройд, вж. по-долу «Анализ на фобията на едно петгодишно момче». В статията «Отрицанието» (1925) осъждането е представено като интелектуален заместител, своего роза ерзац на изместването, а асоцииращото се с осъждането отрицание — като символ, т.е. отново като някакъв ерзац на изтласкването. Бел.ред.
Раздел III
ПСИХОАНАЛИЗАТА И ДЕТСКИТЕ НЕВРОЗИ
1. Тази история на болестта е написана веднага след завършването на лечението през зимата на 1914-15 г. под влиянието на още свежите впечатления от новите тълкувания, които Юнг и Адлер желаеха да придадат на резултатите от психоанализата. По такъв начин тя е свързана с публикуваната в Jahrbuch der Psychoanalyse, IV статия «Към историята на психоаналитичното движение» и допълва съдържащата се там по същество лична полемика с обективистичната оценка на аналитичното. Първоначално бе предназначена за следващия брой на списанието, но тъй като поради избухналата война излизането му се отложи за неопределено време, аз реших да я включа в този сборник.
2. На две години и половина. Впоследствие почти всички срокове бяха точно установени.
