почва се обясняват със сексуалната незадоволеност. Знае се, че недобросъвестните бавачки приспиват плачещите деца, като ги галят по гениталиите.
12. Д-р Галант публикува през 1919 година в Neurologisches Zentralblatt 20 под заглавие Das Lutscherli изповедта на една девойка, която не се е отказала от тази детска форма на сексуални действия, и описва удовлетворението от смученето като напълно аналогично на сексуалното удовлетворение, особено от целувката на любимия.
„Не всички целувки приличат на Lutscherli; не, не, съвсем не всички! Невъзможно е да се опише колко приятно ти става по цялото тяло от смученето. Съвсем се възнасяш от този свят, появява се пълно удовлетворение, усещане за щастие и отсъствие на каквото и да било желание. Обзема те невероятно чувство; искаш само покой, който не бива да бъде нарушаван от нищо. Това е неизразимо прекрасно: не усещаш нито болка, нито страдания и се пренасяш в друг свят“.
13. Макар че Хевлок Елис е определил термина «автоеротичен» малко по друг начин — в смисъл на възбуждане, предизвикано отвън, но възникващо отвътре. За психоанализата съществено значение има не произходът, а отношението към обекта.
14. Хистеричен глобус — усещане за наличието на топка, буца в хранопровода при истерия.
15. По-нататъшните разсъждения и други наблюдения ни карат да припишем свойството ерогенност на всички части на тялото и на вътрешните органи. По този повод срв. по-долу казаното за нарцисизма.
16. В биологичните разсъждения почти е невъзможно да се избегне телеологическият начин на мислене, въпреки че е добре известно, че в отделни случаи не можем да бъдем застраховани от грешки.
17. По този повод вж. богатата, но в по-голямата си част лошо ориентирана в своите становища литература за онанизма, например Rohleder, Die Masturbation, 1899, по-нататък втората книга от виенската дискусия Die Onanie, Wiesbaden, 1912.
18. Срв. статията Charakter und Analerotik в Sammlung kleiner Schriften zur Neurosenlehre, втори том, 1909, по-нататък: Über Triebumsetzung, insbesondere der Analerotik в Sammlung kleiner Schriften zur Neurosenlehre, Bd. 4, 1918, и т.н.
19. В един труд, който задълбочи нашето разбиране за
